Министерският съвет прие Национална стратегия за кибер сигурност „Кибер устойчива България 2020", съобщава правителствената пресслужба.
Визията за развитие на кибер сигурността на България до 2020 година е обособена в три етапа - преодоляване на основни уязвимости в критични за държавата и обществото комуникационни и информационни системи, зряло състояние на кибер устойчивост (включително и срещу непознати атаки) и водеща и иновативна роля в няколко съвременни направления.
Плевнелиев: Дигиталната зависимост поражда нови рискове
Стратегията предвижда създаването на Съвет по кибер устойчивост към Министерския съвет като нещатен постоянен консултативен орган. Той ще има основни направляващи и стратегически функции, които ще бъдат свързани с изработването и обосноваването на позицията на България пред международни институции и организации по въпросите на кибер сигурността. Съветът по кибер устойчивост ще следи тенденциите и развитието на кибер заплахите, рисковете, методите за противодействие и необходимите способности, приоритетите за изграждането и развитието на човешки, технологичен, инфраструктурен, финансов, организационен и доктринален компоненти и при необходимост ще внася предложения пред Съвета по сигурност към Министерския съвет за решения. Ще подготвя периодичен доклад за Съвета по сигурността и за Министерския съвет за състоянието на сигурността в кибер пространството, развитието на рисковете и обобщената оценка на постигнатото ниво на зрялост и кибер устойчивост. Ще наблюдава изпълнението на проектите от Плана за действие и пътната карта по стратегията.
Стратегията предвижда да бъде определен Национален координатор по кибер сигурността към Министерски съвет, който да ръководи изпълнението на плана за действие по кибер сигурността и да изпълнява други задачи, свързани с кибер сигурността.
Плевнелиев посочи най-непосредствения риск пред България
В основата на Стратегията е моделът за функциониране на национална система за кибер сигурност. Той ще осигурява непрекъснат мониторинг на националната кибер картина (ситуационна осведоменост) с проекция на кибер състоянието във всички сегменти на управление и функциониране на държавата, икономиката, и обществото.
