През 2001 г. социалните работници са работили по 75 случая на деца, жертва на насилие, докато през 2005 г. случаите са 1429. Това заяви Валентина Симеонова, директор “Статистика и анализи” в Държавната агенция за закрила на детето, в предаването на Дарик радио “Седмицата”. По думите й не става дума за тенденция на нарастване на случаите на насилието от деца, а се засилва чувствителността на хората към този проблем. “Случаите, излезли наяве, накараха възрастните да си зададат въпроса “Защо децата са агресивни?” Оказва се, че родителите не отделят нужното внимание на децата си, не ги познават, когато те изграждат своите модели на поведение и ценностна система”, допълни още Симеонова.
Д-р Николай Михайлов, психиатър и депутат от Демократи за силна България каза че, 10% от насилието сред децата е следствие на видяно и преживяно от телевизията, която е иззела родителските функции и ефектът от това не бива да бъде подценяван. Немалка част от актовете на насилие се дължат на родителски “инструктаж” като педагогическо послание за реакция срещу заобикалящото ги насилие, допълни Михайлов.
Според него 90% от случаите на детско насилие се дължат на неудовлетворена нужда на детето и това е пътят, по който трябва да се търси решението на проблема, защото грижата не се изчерпва с осигуряването на храна, дрехи и подслон.
Отец Васил от църквата “Св. Георги” в София подкрепя идеята, че един от начините за справяне с детското насилие е въвеждането на часове по религия със съгласието на родителите, като добави, че не трябва да става дума за кампанийност. Според него е важно предметът да присъства във всяко училище като задължително-избираем предмет - нещо, за което има нужната база, има издадени учебници от началните до по-горните класове, но не е изработена ефективна система, по която това да става.
