Площадът пред Народното събрание отново обедини няколко асоциации и редица НПО-та заедно срещу полицейското насилие. Емоциите на протестиращите бяха засилени и от бушуващите страсти около добре познатите ни скандали със специалните разузнавателни средства. И така от тих бунт срещу полицейщината, протестът неусетно прерасна в страх - страх от отнемане на свободата на словото... Идеите на протеста се съсредоточиха върху една единствена дума - думата „свобода".
Повече за Дарик разказа Павел Антонов от Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская": „Това е протест, свързан с желанието и настояването на българските граждани държавата да бъде отговорна към тях, да изпълнява полицейските си задължения без да оказва натиск и без да подслушва гражданите си, всъщност да работи в техен интерес. Да има ясни правила, да се осигурява достъп до информация, да се осигурява прозрачност на държавните институции и свобода на словото. Нашият фокус на протеста днес е - „Не искаме милиция, искаме полиция!"
На тази дата, 14 януари, но две години по-рано - студенти, граждани, млади и възрастни организираха мащабен протест срещу мафията, беззаконието и политическата корупция.
Тогава нервите на управляващите не издържаха и някой издаде заповед... и полиция и жандармерия се сляха в едно с народа, а над тях гледаше полувъзкръснал окървавеният призрак от 10 януари 1997 година... окървавеният призрак на българската политика...
Днешният протест се прави неслучайно на същата дата. За да не забравяме ние... За да помнят и те...
Павел Антонов: „Това, което очакваме, е да видим една европейска структура за изпълняване на държавните функции за сигурност - една полиция, която може да върши това, което очаква обществото от нея, едни полицаи, които не са унизени по улици, поради това, че са на фронтовата линия на престъпността и проблемите, а техните началници всъщност саботират законността. Ние искаме да видим народните представители наистина посветени на законите, демокрацията, на правовата държава, такава, каквато сме си я представяли винаги през тези двайсет години".
