Докладите за България са значително положителни, страната ни изпълнява три от четирите цифрови критерии, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз. Това заяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, коментирайки публикуваните днес конвергентни доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за 2024 г., в които се оценява напредъкът относно присъединяването към еврозоната на шест държави, включително България.
Икономическите показатели са стабилност на публичните финанси по отношение на бюджетно салдо и дълг. В България за 2023 г. бюджетното салдо е отрицателно в размер на 1,9% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при референтна стойност 3%. Съответно брутният държавен дълг е 23,1% от БВП, при референтна стойност от 60%, разясни министър Петкова.
По отношение на валутния курс тя припомни, че България е член на валутния механизъм от 2020 г., а курсът е фиксиран на 1,95583. „Изпълняваме и втория критерий по отношение на валутните курсове. Третият критерий е за дългосрочния лихвен процент. За периода март 2023 г. – април 2024 г. за България стойността на дългосрочния лихвен процент е 4%, при референтна стойност 5,5%", обясни министърът.
България получи „не” засега от ЕК за приемането на еврото
„Единственият критерий, който все още България не изпълнява, това е критерият за ценовата стабилност", допълни Людмила Петкова. По думите ѝ очакванията са той да бъде изпълнен не по-късно от края на годината. Тя подчерта, че след като бъде изпълнен критерият за инфлацията, България ще подаде искане за изготвяне на извънредни доклади от ЕЦБ и ЕК, а ако всички критерии са изпълнени, може да се премине към определяне на дата за присъединяването на България в еврозоната.
Финансовият министър потвърди, че на днешното заседание е приет проект на Закон за въвеждането на еврото в България. Той утвърждава практическите стъпки към въвеждането на единната европейска валута, сред които правилата за превалутирането, закръглянето, двойното обозначаване на цените, както и мерките за защита на потребителите.
Попитана кога е възможно България да се присъедини, тя отговори, че всичко изисква определено технологично време.
Като най-важна част от законопроекта министърът определи защитата на потребителите. „Те да знаят, че цените ще бъдат превалутирани правилно, че няма да се увеличават изкуствено“, коментира Петкова и припомни, че банковите сметки ще бъде бъдат автоматично превалутирани.
Припомня ме, че законопроектът беше изготвен от междуведомствена работна група в Министерството на финансите, в която участваха представители на всички министерства и заинтересованите страни. Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане през март, което обсъждане приключи през април.
Министър Петкова обясни, че законопроектът е внесен сега заради отминалите парламентарни избори. След като е одобрен днес от Министерския съвет, предстои да отиде за разглеждане в 50-ото Народно събрание.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Икономическите показатели са стабилност на публичните финанси по отношение на бюджетно салдо и дълг. В България за 2023 г. бюджетното салдо е отрицателно в размер на 1,9% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при референтна стойност 3%. Съответно брутният държавен дълг е 23,1% от БВП, при референтна стойност от 60%, разясни министър Петкова.
По отношение на валутния курс тя припомни, че България е член на валутния механизъм от 2020 г., а курсът е фиксиран на 1,95583. „Изпълняваме и втория критерий по отношение на валутните курсове. Третият критерий е за дългосрочния лихвен процент. За периода март 2023 г. – април 2024 г. за България стойността на дългосрочния лихвен процент е 4%, при референтна стойност 5,5%", обясни министърът.
България получи „не” засега от ЕК за приемането на еврото
„Единственият критерий, който все още България не изпълнява, това е критерият за ценовата стабилност", допълни Людмила Петкова. По думите ѝ очакванията са той да бъде изпълнен не по-късно от края на годината. Тя подчерта, че след като бъде изпълнен критерият за инфлацията, България ще подаде искане за изготвяне на извънредни доклади от ЕЦБ и ЕК, а ако всички критерии са изпълнени, може да се премине към определяне на дата за присъединяването на България в еврозоната.
Финансовият министър потвърди, че на днешното заседание е приет проект на Закон за въвеждането на еврото в България. Той утвърждава практическите стъпки към въвеждането на единната европейска валута, сред които правилата за превалутирането, закръглянето, двойното обозначаване на цените, както и мерките за защита на потребителите.
Попитана кога е възможно България да се присъедини, тя отговори, че всичко изисква определено технологично време.
Като най-важна част от законопроекта министърът определи защитата на потребителите. „Те да знаят, че цените ще бъдат превалутирани правилно, че няма да се увеличават изкуствено“, коментира Петкова и припомни, че банковите сметки ще бъде бъдат автоматично превалутирани.
Припомня ме, че законопроектът беше изготвен от междуведомствена работна група в Министерството на финансите, в която участваха представители на всички министерства и заинтересованите страни. Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане през март, което обсъждане приключи през април.
Министър Петкова обясни, че законопроектът е внесен сега заради отминалите парламентарни избори. След като е одобрен днес от Министерския съвет, предстои да отиде за разглеждане в 50-ото Народно събрание.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
