Днес е празникът на българските студенти, който за първи път се отбелязва у нас през 1903 година.
През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса за първото Висше училище в България, което да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски - 25 ноември /8 декември - нов стил/, за свой празник. За първи път студентите го отбелязват през 1903 година в салона на читалището "Славянска беседа" в София. През 1905 година в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета.
От 1916 година в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше училище в България - Софийският университет, създава и утвърждава 8 декември, като символна дата на университетската празничност.
Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 година и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 година празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на студентите - 8 декември, и определя за свой официален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на Софийския университет - Св. Климент, който е архиепископ Охридски.
Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник.
Сега в България има около 200 000 студенти, които се обучават в 52 висши училища - в стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления.
През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса за първото Висше училище в България, което да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски - 25 ноември /8 декември - нов стил/, за свой празник. За първи път студентите го отбелязват през 1903 година в салона на читалището "Славянска беседа" в София. През 1905 година в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета.
От 1916 година в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше училище в България - Софийският университет, създава и утвърждава 8 декември, като символна дата на университетската празничност.
Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 година и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 година празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на студентите - 8 декември, и определя за свой официален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на Софийския университет - Св. Климент, който е архиепископ Охридски.
Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник.
Сега в България има около 200 000 студенти, които се обучават в 52 висши училища - в стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления.
