Да бъде създадена петчленна Комисия за противодействие на корупцията (КПК), реши парламентът с приетия на първо четене законопроект на Министерския съвет за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Един от членовете на КПК ще се избира от Народното събрание, един – ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.
"За" текстовете бяха 153 народни представители - "Прогресивна България" (ПБ), ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Против бяха 13 депутати - от ДПС, нямаше въздържали се, а "Възраждане" не участваха в гласуването. Пленарната зала реши срокът за предложения между двете четения да бъде съкратен от седем на четири дни.
Предложение: Комисия с разследващи функции да бори корупцията по високите етажи
На 28 януари т.г. предишният парламент прие окончателно на второ четене законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, с който се закрива Комисията за противодействие на корупцията и функциите ѝ се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и на Сметната палата.
Със законопроекта се предлага мандатът на антикорупционната комисия да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си.
Законопроектът е в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на препоръките на Европейската комисия с оглед цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по плана, се посочва в доклада на временната правна комисия. До момента, поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа, Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро, е записано в него.
Предлага се КПК да работи за превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т. нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави. Предвижда се също антикорупционният орган да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява конфликт на интереси.
Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
КПК ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство, гласуваха депутатите. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на комисията.
Със законопроекта се предвиждат и настъпилите последици след конституирането на комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в нея.
По-рано правосъдният министър Николай Найденов коментира пред журналисти, че трябва да има орган за борба с корупцията.
"Борбата с корупцията не се състои в това да разкриваме и откриваме антикорупционни органи, а да ги надграждане. Първоначално създадената КПК и незаконно придобитото имущество, която обединяваше 4 комисии, в последствие бе разделена на 2, след което беше закрита, ние се опитваме да възстановим този орган, тъй като смятам, че имаме нужда от орган, който е специализиран в борба с корупцията", каза той.
По думите му предишната комисия въобще не е заработила. "Политическата безпристрастност и неутралност на състава е част от гаранциите за осъществяване функциите на самата комисия", обясни още Найденов.
Той коментира и решението, с което е отказано да се образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов. "Налице са основания това решение да бъде обжалвано пред ВАС", каза той.
