Историята опровергава твърденията за шокова инфлация след приемането на еврото. Това се съобщава на Фейсбук страницата на Министерски съвет (МС), озаглавена „Факти срещу дезинформацията“. В новите държави в еврозоната няма значителна инфлация, допълват от кабинета и дават пример, че в Хърватия преминаването от куна към евро е имало слабо въздействие върху потребителските цени, а инфлацията дори се е забавила.
От Министерския съвет определят като фалшиви новини твърденията, че ще има шокова инфлация след приемането на еврото, особено на стоките от първа необходимост, че ако един хляб сега струва 2 лева, ще стане 2 евро, както и че ще има голямо обедняване на българите.
От кабинета оборват тези твърдения, като дават следните примери:
В новите държави в еврозоната няма значителна инфлация. Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., е пример за това. Преминаването от куна към евро там имаше слабо въздействие върху потребителските цени. Инфлацията дори се забави. През първите месеци на влизането на Хърватия - януари и февруари 2023 г. годишната инфлация намаля. Месечната инфлация беше 0,3 % през януари 2023 г., което е много по-малко, отколкото в други страни от еврозоната.
За сравнение инфлацията в България за януари спрямо декември беше 1,2%. След приемането на еврото, инфлацията в Словения например, е в съответствие с тази на еврозоната и ЕС, а за Словакия - е по-висока само с 0,2-0,3%.
За да няма спекулации, месец след обявяването на датата за влизането на България в еврозоната, цените в магазините ще започнат да се изписват и в лева, и в евро - и това ще продължи още 12 месеца след приемането на еврото у нас, пишат още от Министерски съвет. Пресмятането на цените ще става при досегашния фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. Закръгляването ще е до два знака след десетичната запетая, което значи, че ако един хляб струва 2 лева, цената му в евро ще е 1,02 евро. Така всеки ще може да си направи сметка колко струва дадена стока в евро и дали тя поскъпва преди и след влизането ни в еврозоната.
Няма да има промени в доходите и покупателната способност. Напротив, очаква се постепенно доходите да се увеличат, защото бизнесът ще намали разходите си за превалутиране при внос, ще подобри конкурентоспособността си и ще може да отделя повече средства за работна заплата. Заплатите и пенсиите ще се преизчислят автоматично при същия курс и с парите в евро хората ще могат да си купят същите неща, в същия размер, които могат да си позволят със сегашните си доходи, допълват от кабинета.
В четвъртък правителството даде съгласие националното знаме на България да бъде включено в състава на марката на Министерството на финансите за графичен символ (лого) на комуникационната кампания за присъединяване на страната към еврозоната.
По този начин беше потвърдено приоритетното значение на пълноправното членство на България в еврозоната и подкрепата за реализиране на мащабна кампания, която да информира обществеността за предстоящата промяна на лева с единната европейска валута.
От Министерския съвет определят като фалшиви новини твърденията, че ще има шокова инфлация след приемането на еврото, особено на стоките от първа необходимост, че ако един хляб сега струва 2 лева, ще стане 2 евро, както и че ще има голямо обедняване на българите.
От кабинета оборват тези твърдения, като дават следните примери:
В новите държави в еврозоната няма значителна инфлация. Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., е пример за това. Преминаването от куна към евро там имаше слабо въздействие върху потребителските цени. Инфлацията дори се забави. През първите месеци на влизането на Хърватия - януари и февруари 2023 г. годишната инфлация намаля. Месечната инфлация беше 0,3 % през януари 2023 г., което е много по-малко, отколкото в други страни от еврозоната.
За сравнение инфлацията в България за януари спрямо декември беше 1,2%. След приемането на еврото, инфлацията в Словения например, е в съответствие с тази на еврозоната и ЕС, а за Словакия - е по-висока само с 0,2-0,3%.
За да няма спекулации, месец след обявяването на датата за влизането на България в еврозоната, цените в магазините ще започнат да се изписват и в лева, и в евро - и това ще продължи още 12 месеца след приемането на еврото у нас, пишат още от Министерски съвет. Пресмятането на цените ще става при досегашния фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. Закръгляването ще е до два знака след десетичната запетая, което значи, че ако един хляб струва 2 лева, цената му в евро ще е 1,02 евро. Така всеки ще може да си направи сметка колко струва дадена стока в евро и дали тя поскъпва преди и след влизането ни в еврозоната.
Няма да има промени в доходите и покупателната способност. Напротив, очаква се постепенно доходите да се увеличат, защото бизнесът ще намали разходите си за превалутиране при внос, ще подобри конкурентоспособността си и ще може да отделя повече средства за работна заплата. Заплатите и пенсиите ще се преизчислят автоматично при същия курс и с парите в евро хората ще могат да си купят същите неща, в същия размер, които могат да си позволят със сегашните си доходи, допълват от кабинета.
В четвъртък правителството даде съгласие националното знаме на България да бъде включено в състава на марката на Министерството на финансите за графичен символ (лого) на комуникационната кампания за присъединяване на страната към еврозоната.
По този начин беше потвърдено приоритетното значение на пълноправното членство на България в еврозоната и подкрепата за реализиране на мащабна кампания, която да информира обществеността за предстоящата промяна на лева с единната европейска валута.
