Вчера една новина вся смут и постави много въпросителни поради ограничеността на информацията. Правителството съобщи за установен продължаващ неоторизиран достъп до част от административните си информационни мрежи. Според официалните данни пробивът е засечен в процеса на внедряване на новата национална система за киберсигурност, по която работи Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. По предварителни данни нерегламентираната активност може да е продължавала години.
Извършва се мащабно техническо разследване, което трябва да установи пълния обхват, характера и последиците от неоторизирания достъп. Успоредно с проверката държавните институции работят съвместно за засилване на защитата на информационните системи и повишаване на сигурността на националната цифрова инфраструктура. От правителството уточняват, че ще предоставят допълнителна информация, след като бъдат установени нови факти по случая.
Установиха години наред неоторизиран достъп до държавни информационни мрежи
Националната система за киберсигурност обхваща близо 50 институции - всички министерства и важни агенции. Наскоро ресорният министър Иван Василев увери депутатите, че Проектът на стойност около 82,7 млн. евро върви в срок. Хардуерното оборудване е инсталирано в 48 от общо 50 включени административни органа, посочва БНР.
Това са министерства, агенции, общини. При 37 администрации хардуерът е напълно инсталиран. Системата трябва да осигурява защитена среда за обмен на данни.
Макар в предложената за обществено обсъждане преди време Стратегия за управление на данните у нас до 2030 г. да не се говори директно за киберсигурност, предложението предвижда изграждане и развитие на защитени канали и сигурни платформи за обмен на данни, внедряване на механизми за удостоверяване и контрол на достъпа.
Неоторизираният достъп до административни мрежи не означава непременно, че е имало изтичане на данни или мащабна хакерска атака. Това коментира експертът по киберсигурност д-р Християн Даскалов пред БНТ.
„Не става съвсем ясно кои са засегнатите институции. Трябва да направя важно уточнение - не се визира непременно пробив на данни. По-скоро става въпрос за компрометиране на мрежи. При компрометиране на мрежа не означава задължително, че има изтичане на информация, както и не означава непременно масирана кибератака. Въпреки това говорим за неоторизиран достъп, който сам по себе си е сериозен проблем“, посочи той.
Според Даскалов подобни случаи често са резултат от лошо управление на потребителските права, а не от сложни хакерски операции. „Много често, особено в корпоративния свят, достъпът до системите не се управлява добре. След като служители напуснат, няма автоматизирани системи, които да прекратят техния достъп. Имали сме случаи както в публичния, така и в частния сектор, при които хора години след напускането си продължават да имат активни профили, а понякога дори продават потребителските си имена и пароли в тъмния интернет. Така недобронамерен човек може да получи достъп до дадена система и да наблюдава какво се случва в администрацията“, обясни той.
По думите му проблемът не е в това дали поддръжката се извършва от частна или държавна структура, а в липсата на ефективен контрол: „Министерството на електронното управление има законовото задължение да следи, контролира и тества тези системи. Ако частна компания не си е свършила работата, това означава, че и държавният контрол не е функционирал достатъчно добре, за да установи подобни пропуски навреме. Очевидно някъде има несвършена работа.“
Експертът обясни, че проблемът е бил засечен при внедряването на централизирана система за наблюдение на киберсигурността в десетки държавни институции. „Когато разполагаш с централизирана система, която анализира логовете - кой, кога, откъде и към кои системи се е свързвал – и комбинираш това със съвременни инструменти и възможностите на изкуствения интелект, необичайните модели на поведение се откриват много по-лесно. Така могат да бъдат установени постоянни комуникации към външни сървъри или други аномалии, които преди са оставали незабелязани“, посочи Даскалов.
Като пример той посочи случай на необяснима комуникация към сървъри в Китай, открита при рутинен тест за уязвимости в една от големите български общини. По отношение на нивото на киберзащита в държавната администрация оценката му е критична: „Наскоро анализирахме 25 по-големи държавни институции по международна методология. При поне десет от тях оценката беше слаб две. Това не означава, че сме правили тестове за проникване, а че не са изпълнили основни международни стандарти за защита на своите интернет страници и електронна поща. Само няколко институции получиха висока оценка.“
Той даде за пример Националната агенция за приходите, която според него е подобрила значително защитата си след предишните мащабни пробиви. „Парадоксално е, но НАП вече има висока оценка именно защото беше жертва на тежки инциденти. След тях бяха предприети адекватни мерки за повишаване на сигурността. Понякога трябва да се случи сериозен проблем, за да бъдат направени необходимите промени“, посочи Даскалов и обърна внимание и на новите европейски изисквания, които вече задължават институциите да предприемат превантивни мерки, а не да реагират едва след инцидент.
„Новите правила дават възможност да не чакаме първо да се случи пробив и след това да предприемаме действия. Глобите могат да достигнат до 20 милиона евро, ако не се прилагат адекватни мерки за управление на киберриска. Задължителни вече са външните тестове за уязвимости както за държавните институции, така и за редица компании от критичната инфраструктура“, каза още експертът. По думите му, ако бъде установено изтичане на лични данни, държавата е длъжна своевременно да уведоми всички засегнати граждани.
