Структурите за борба с корупцията се мислят за независими, но винаги са с аномалии
95693
Структурите за борба с корупцията се мислят за независими, но винаги са с аномалии
Не само че не трябва да се създават нови структури за борба с корупцията, но и сегашните могат да бъдат намалени. Това мнение изрази председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов в предаването „Годината” на Дарик. Думите му са по повод идеята за законодателни промени, чрез които да се създаде нов орган за борба с корупцията по високите етажи на властта. Според Панов подобни институции се замислят като независими, но по правило идват на бял свят с аномалии, а разрояването им пречи на традиционните органи, като например прокуратурата, да си свършат работата.
Всички новини от „Годината“ можете да откриете тук
Досегашната свръхактивност на законодателния орган е насочена точно в тази посока чрез създаването на нови и нови институции, смята Панов. „По дефиниция според мен тези институции идват на бял свят с аномалии. Те се замислят като независими - какъвто всъщност е и настоящият модел на прокуратурата, - което след това според мен води създаването на автономни и неясни структури, които имат странен ефект върху цялата система“, отбеляза председателят на ВКС. Той попита какво пречи тези институции да бъдат и редуцирани, за да могат ортодоксалните – тези, които по конституция имат тези компетенции, да вършат своята работа.
Панов изброи и някои от съществуващите институции, които са компетентни в сферата на борбата с корупцията: прокуратурата, полицията, ДАНС, БОРКОР, Комисия към парламента, специална комисия към правителството, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която макар и по различен начин, също има такива компетентности, Сметната палата, НАП.
„Според мен това, което липсва и ще го свържа отново с реформите, е воля това да се случи. И тъй като ние нямаме резултати в тази сфера – борбата с корупцията за разлика от други страни, единственото, което можем да предложим е нова законодателна промяна. Тя изисква време, конституиране, персонал, средства и чак след шест месеца, може би и повече, ще отчетем нещичко. Въпросът е защо тези институции, които са натоварени с тази отговорност, не работят и кой ще плати цената от създаването на нови и нови екзотични структури“, отбеляза председателят на ВКС.
Всички новини от „Годината“ можете да откриете тук
Досегашната свръхактивност на законодателния орган е насочена точно в тази посока чрез създаването на нови и нови институции, смята Панов. „По дефиниция според мен тези институции идват на бял свят с аномалии. Те се замислят като независими - какъвто всъщност е и настоящият модел на прокуратурата, - което след това според мен води създаването на автономни и неясни структури, които имат странен ефект върху цялата система“, отбеляза председателят на ВКС. Той попита какво пречи тези институции да бъдат и редуцирани, за да могат ортодоксалните – тези, които по конституция имат тези компетенции, да вършат своята работа.
Панов изброи и някои от съществуващите институции, които са компетентни в сферата на борбата с корупцията: прокуратурата, полицията, ДАНС, БОРКОР, Комисия към парламента, специална комисия към правителството, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която макар и по различен начин, също има такива компетентности, Сметната палата, НАП.
„Според мен това, което липсва и ще го свържа отново с реформите, е воля това да се случи. И тъй като ние нямаме резултати в тази сфера – борбата с корупцията за разлика от други страни, единственото, което можем да предложим е нова законодателна промяна. Тя изисква време, конституиране, персонал, средства и чак след шест месеца, може би и повече, ще отчетем нещичко. Въпросът е защо тези институции, които са натоварени с тази отговорност, не работят и кой ще плати цената от създаването на нови и нови екзотични структури“, отбеляза председателят на ВКС.
