ГЕРБ няма да прекроява квотите на партиите в ЦИК въпреки новата конфигурация в парламента и желанието на някои от партиите да имат свой представител в комисията. Това съобщи пред вестник "Сега" председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов. Според него несъвършеният текст в Изборния кодекс може да доведе до спорове дали новите парламентарни партии имат право на квота.
В момента комисията се доминира от ГЕРБ със 7 членове. БСП има 6-има представители, ДПС - 3-ма, а "Атака" и НДСВ - по един, понеже към момента на сформирането на ЦИК имаха евродепутати. Те са с мандат от 5 години и през това време ще отговарят за организацията на всички видове избори. Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ, които са част от управлението, ще останат непредставени, а също и БДЦ въпреки двамата й евродепутати.
Ще се запази и прекият избор на районни кметове въпреки първоначалното намерение на ГЕРБ да върне старото положение, при което те се назначаваха от общинските съвети. Управляващите са преосмислили позицията си заради възможните упреци, че така се ограничават изборни права. Освен това предложението породи съмнения за преследване на чисто партийни цели, тъй като промяната щеше да облагодетелства най-вече ГЕРБ, която управлява трите града с районно деление - София, Пловдив и Варна.
Малко вероятно е да се пристъпи към отмяна на преференциите за местния вот, коментира Данаил Кирилов по повод публикации в пресата, че ГЕРБ готви премахване на мажоритарния елемент. Сега листата със съветници може да се размести при събран над 7% личен вот. Според Кирилов има логика в подобно искане, тъй като в някои общини 40 души ще са достатъчни, за да изстрелят фаворита си на челни позиции. По този пункт обаче ГЕРБ рискува да бъде обвинена в непоследователност, тъй като при обсъждането на Изборния кодекс бе сред най-върлите застъпници на преференциалното гласуване.
С наближаването на местните избори управляващите все повече се отказват да правят радикални промени в приетия преди година Изборен кодекс. "Ако има промени, те ще са минимални", коментира Кирилов. За нов ремонт на кодекса се заговори покрай идеята да се въведе задължителното гласуване чрез законодателни промени. Впоследствие обаче бе решено този въпрос да се постави на референдум, който да се проведе заедно с местните избори. Президентът Росен Плевнелиев вече се ангажира да инициира допитването. Все още не е ясно колко и какви ще бъдат въпросите на референдума и дали сред тях ще фигурира и другото предложение на държавния глава - за мажоритарен избор на част от депутатите.
