За тези 18 месеца успяхме да влезем в 16 икономически сектора, да работим с повече от 10 браншови организации и над 100 български предприятия, в които да анализираме възможността и сегашната ситуация с оглед на предизвикателството, наречено дигитална трансформация.
Това каза председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев по време на заключителна конференция по проект "Готови за дигитална трансформация", осъществен в периода от 1 декември 2021 г. до 30 юни 2023 г. от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси".
Този проект и тази инициатива е едно продължение на над 15-годишите усилия на БСК да подобри ситуацията с пазара на труда, да повиши конкурентоспособността на българските компании и нивото на компетенциите на работниците и служителите.
По думите му има огромни предизвикателства пред българската икономика и още по-големи пред пазара на труда. Новите технологии изискват нови умения, а понякога и намаляване броя на работната сила, защото в голяма степен те заместват човешкия труд. Но технологиите трябва да бъдат управлявани и това може да се прави само от хора.
"На нас ни се иска при тази трансформация да не оставим хората на улицата, а те да останат част от трудовия процес", заяви Митрев.
Според него демографията в България не дава поводи за голям оптимизъм, че ще има млади хора, които ще влязат в производствения процес и ще са ангажирани с това да добавят стойност. По думите му новите технологии са нещото, което може би ще помогне при липсата на квалифицирани кадри – да останем адекватни на това, което ни предстои.
"На практика тази мярка е част от разработването на обща рамка на дигиталните умения в България, да можем да подготвим работната сила за това, което вече ни се случва – дигиталната трансформация", коментира зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Тя си спомни, че когато са започнали работа по тази конкретна мярка преди 2 години, не са имали никакви съмнения колко актуална ще е тя, но никой не си е представял, че ще е десет пъти по-актуална днес.
През последните 20 години: Икономика на две скорости - София и останалите
По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов това е мащабен проект, обхванал 16 икономически сектора – пъстри и различни, което е породило някои проблеми, тъй като всеки сектор има своята специфика. Проектът е обхванал над 104 предприятия и над 800 респонденти.
"Създадохме стандарти за компетентност, базирани на нашите проучвания и на европейската рамка, валидирахме ги и ги внедрихме в практиката на предприятията. Те касаят 87 ключови за секторите длъжности и професии", сподели Томов.
Той допълни, че в 2 икономически сектора са експериментирали и са създали модели на социално партньорство между бизнеса и синдикатите – млекопреработването и преработката на плодове и зеленчуци.
Също така са разработили, с оглед на валидността на проекта, платформа за оценка на специфични дигитални умения, като са оценили уменията на около 516 заети лица.
Разработили са и електронна платформа за обучението, която съдържа 36 електронни курса в областта на специфични за тези професии и длъжности дигитални умения. През нея са преминали пилотно обучение около 700 човека.
"По отношение на секторните анализи обърнахме особено внимание на предизвикателствата, нивото на технологичното развитие, нивото на дигитализацията, пречките и затрудненията. Приложихме съвременни инструменти, така че тези анализи са изключително ценни за сектора, за предприятията и за институциите", посочи Томов.
Според анализите 80 на сто от предприятията изостават от дигитализацията, има значителни различия по отношение на зрелостта на технологиите между различните сектори, разлика има и по отношение на собствеността – международните компании са много по-напред в този процес. Българските предприятия не планират стратегически дигиталната трансформация, немалка част от анкетираните посочват, че в момента това не е приоритет.
"Разработването на електронните инструменти за оценка беше голямо предизвикателство, като се ориентирахме към 2 инструмента. Единият е за самооценка, а вторият стъпва на оценка, като съдържа 2 елемента – оценяване на обща базова компетентност и свободноизбираем от 20 различни компетентности", обясни Томов.
По думите му ситуацията с уменията е, че всеки трети от изследваните лица има посредствено ниво на базови умения. Около 70 на сто от заемащите ключови позиции не покриват изискваното ниво на компетентност. Около 22-30 на сто от изследваните лица покриват ниско ниво на владеене на дигитални умения.
Според Томов, за да бъдеш устойчив на пазара на труда, трябва да има изпреварващо обучение. Около 30 на сто от работната сила е заплашена от изпадане от пазара на труда.
Той подчерта, че дигиталното разслоение е факт и то не е само в България, като оказва много сериозно въздействие върху качеството на живот на хората.
"Българската икономика изостава по отношение на дигитализацията от другите европейски страни. Особено внимание трябва да се обърне и на малките и средните предприятия. Образованието също трябва да се отвори към бъдещето. Работодателите трябва да променят изцяло подхода си в обученията", посочи Томов.
По думите му говорим за Индустрия 4.0, а Индустрия 5.0 чука на вратата. Тя не е алтернатива, а естествено продължение. Няма да изчезнат работни места, ще се появят нови, но с нови качества на умения. Според Томов в Индустрия 5.0 на човека не се гледа като на разход, а на инвестиция за компанията. Той заключи, че бъдещето се решава в настоящето.
"Дадохме си сметка, че обучението не е просто една дума, а процес. Имахме големи трудности да преодолеем страха в персонала, но в развитието на проекта успяхме да го направим и накрая те се включиха с голям ентусиазъм", сподели опита си с проекта финансовият директор на "Папас олио" Цветелина Пенева.
Според нея лесно се преодолява първоначалният страх от новите технологии, ако работодателите имат правилния подход и обяснят на работниците, че това не е заплаха за тях.
Габриела Чифличка, генерален секретар на "Аплиа България" – Сдружение на производителите на домакински електроуреди в България, апелира за по-бързо пускане на платформата с обученията, защото има много предприятия, които искат да се включат и я очакват с нетърпение.
"Това, което за нас имаше най-голяма добавена стойност, бяха анализите и оценката. Видяхме дефицити не само в административните звена на компаниите, но и при младите хора, тъй като се оказа, че нямат задълбочени умения", разказа Аглика Адамова, ръководител на "Човешки ресурси" в най-голямата верига ресторанти в България – "Happy".
Това каза председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев по време на заключителна конференция по проект "Готови за дигитална трансформация", осъществен в периода от 1 декември 2021 г. до 30 юни 2023 г. от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси".
Този проект и тази инициатива е едно продължение на над 15-годишите усилия на БСК да подобри ситуацията с пазара на труда, да повиши конкурентоспособността на българските компании и нивото на компетенциите на работниците и служителите.
По думите му има огромни предизвикателства пред българската икономика и още по-големи пред пазара на труда. Новите технологии изискват нови умения, а понякога и намаляване броя на работната сила, защото в голяма степен те заместват човешкия труд. Но технологиите трябва да бъдат управлявани и това може да се прави само от хора.
"На нас ни се иска при тази трансформация да не оставим хората на улицата, а те да останат част от трудовия процес", заяви Митрев.
Според него демографията в България не дава поводи за голям оптимизъм, че ще има млади хора, които ще влязат в производствения процес и ще са ангажирани с това да добавят стойност. По думите му новите технологии са нещото, което може би ще помогне при липсата на квалифицирани кадри – да останем адекватни на това, което ни предстои.
"На практика тази мярка е част от разработването на обща рамка на дигиталните умения в България, да можем да подготвим работната сила за това, което вече ни се случва – дигиталната трансформация", коментира зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Тя си спомни, че когато са започнали работа по тази конкретна мярка преди 2 години, не са имали никакви съмнения колко актуална ще е тя, но никой не си е представял, че ще е десет пъти по-актуална днес.
През последните 20 години: Икономика на две скорости - София и останалите
По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов това е мащабен проект, обхванал 16 икономически сектора – пъстри и различни, което е породило някои проблеми, тъй като всеки сектор има своята специфика. Проектът е обхванал над 104 предприятия и над 800 респонденти.
"Създадохме стандарти за компетентност, базирани на нашите проучвания и на европейската рамка, валидирахме ги и ги внедрихме в практиката на предприятията. Те касаят 87 ключови за секторите длъжности и професии", сподели Томов.
Той допълни, че в 2 икономически сектора са експериментирали и са създали модели на социално партньорство между бизнеса и синдикатите – млекопреработването и преработката на плодове и зеленчуци.
Също така са разработили, с оглед на валидността на проекта, платформа за оценка на специфични дигитални умения, като са оценили уменията на около 516 заети лица.
Разработили са и електронна платформа за обучението, която съдържа 36 електронни курса в областта на специфични за тези професии и длъжности дигитални умения. През нея са преминали пилотно обучение около 700 човека.
"По отношение на секторните анализи обърнахме особено внимание на предизвикателствата, нивото на технологичното развитие, нивото на дигитализацията, пречките и затрудненията. Приложихме съвременни инструменти, така че тези анализи са изключително ценни за сектора, за предприятията и за институциите", посочи Томов.
Според анализите 80 на сто от предприятията изостават от дигитализацията, има значителни различия по отношение на зрелостта на технологиите между различните сектори, разлика има и по отношение на собствеността – международните компании са много по-напред в този процес. Българските предприятия не планират стратегически дигиталната трансформация, немалка част от анкетираните посочват, че в момента това не е приоритет.
"Разработването на електронните инструменти за оценка беше голямо предизвикателство, като се ориентирахме към 2 инструмента. Единият е за самооценка, а вторият стъпва на оценка, като съдържа 2 елемента – оценяване на обща базова компетентност и свободноизбираем от 20 различни компетентности", обясни Томов.
По думите му ситуацията с уменията е, че всеки трети от изследваните лица има посредствено ниво на базови умения. Около 70 на сто от заемащите ключови позиции не покриват изискваното ниво на компетентност. Около 22-30 на сто от изследваните лица покриват ниско ниво на владеене на дигитални умения.
Според Томов, за да бъдеш устойчив на пазара на труда, трябва да има изпреварващо обучение. Около 30 на сто от работната сила е заплашена от изпадане от пазара на труда.
Той подчерта, че дигиталното разслоение е факт и то не е само в България, като оказва много сериозно въздействие върху качеството на живот на хората.
"Българската икономика изостава по отношение на дигитализацията от другите европейски страни. Особено внимание трябва да се обърне и на малките и средните предприятия. Образованието също трябва да се отвори към бъдещето. Работодателите трябва да променят изцяло подхода си в обученията", посочи Томов.
По думите му говорим за Индустрия 4.0, а Индустрия 5.0 чука на вратата. Тя не е алтернатива, а естествено продължение. Няма да изчезнат работни места, ще се появят нови, но с нови качества на умения. Според Томов в Индустрия 5.0 на човека не се гледа като на разход, а на инвестиция за компанията. Той заключи, че бъдещето се решава в настоящето.
"Дадохме си сметка, че обучението не е просто една дума, а процес. Имахме големи трудности да преодолеем страха в персонала, но в развитието на проекта успяхме да го направим и накрая те се включиха с голям ентусиазъм", сподели опита си с проекта финансовият директор на "Папас олио" Цветелина Пенева.
Според нея лесно се преодолява първоначалният страх от новите технологии, ако работодателите имат правилния подход и обяснят на работниците, че това не е заплаха за тях.
Габриела Чифличка, генерален секретар на "Аплиа България" – Сдружение на производителите на домакински електроуреди в България, апелира за по-бързо пускане на платформата с обученията, защото има много предприятия, които искат да се включат и я очакват с нетърпение.
"Това, което за нас имаше най-голяма добавена стойност, бяха анализите и оценката. Видяхме дефицити не само в административните звена на компаниите, но и при младите хора, тъй като се оказа, че нямат задълбочени умения", разказа Аглика Адамова, ръководител на "Човешки ресурси" в най-голямата верига ресторанти в България – "Happy".
