На 16 октомври, отбелязваме Международния ден на анестезиолога. Той датира от 1846 година, когато се приема, че е въведена първата спешна анестезия от английския учен Уилям Мортън.
„В медицината няма леки специалности, но има по-особени и по-динамични. Такава е „Анестезиологията”. За хората, които са я избрали, всеки ден е предизвикателство, защото често пъти нещата излизат от контрол много бързо и правилното решение трябва да се вземе само за няколко секунди”. Това коментира член-кореспондент проф. д-р Николай Петров, д.м.н., ръководител на КАИЛ на ВМА и председател на Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение.
„Форумът, на който присъстват по 600-650 души, е отменен на финалната права. Решението е взето след „сондаж” с ръководителите на интензивните структури в страната: „Срещнахме се с началниците на големите реанимации в София – Александровска болница, „Пирогов”, ИСУЛ, ВМА, свързахме се с университетските болници в Пловдив и Варна, и единодушно решихме да отложим конгреса”.
Отчетът на Кацаров: Скандални разкрития и тревожна статистика
„Имахме надежда да се срещнем с колегите на живо – да обменим опит, най-вече за лечението в тези трудни години, защото интензивните болни не намаляват, а към тях се добавиха и тежките COVID-пациенти, което страшно много усложни ситуацията”, коментира проф. Николай Петров.
„Насреща обаче излиза „железен” аргумент, който променя ситуацията. А именно – огромната натовареност на реаниматорите в момента: Ние сме сплотена гилдия, на национално ниво почти на 100% сме ваксинирани. Имаме какво да споделим, имаме и какво да чуем. Но след разговорите с колегите стана ясно, че всъщност много малко от тях ще могат да присъстват. И като се замисля – на предишни конгреси само от нашата структура във ВМА сме ходили по около 30-40 човека, а сега едва ли бих могъл да осигуря повече от двама-трима. Така е и на останалите места, с което самото мероприятие се обезсмисля”, казва още проф. Петров.
По думите му, в настоящите условия на COVID пандемията най-тежко натоварени са реаниматорите, защото тази категория пациенти се намират в тежко състояние, а липсата в световен мащаб на единен алгоритъм за лечение прави нещата още по-сериозни: „Изискват се много физически усилия и максимална концентрация на лекуващия реаниматор по отношение на индивидуалния подход при всеки пациент по простата причина, че нещата са изключително бързо променливи”.
Лечението е продължително и без ясен хоризонт.
„Когато сме лекували пациенти от други заболявания, все се е минавало през един критичен период – един-два дни, седмица, но се излиза от него. Тук нещата са различни. Нашата реанимационна работа, най-общо казано, се състои в два етапа. Първият е „борба за живот”, т.е. да спасим живота. Вторият етап идва, след като основните жизнени показатели са стабилни. Тогава вече започваме да мислим какво качество ще можем да дадем на този човек – ще може ли да е в съзнание, да се движи, да се обслужва. При COVID-пациентите на интензивно лечение тези два периода са силно променени като съотношение. При тях „борбата за живот” продължава много – при някои седмици, при други дори и месеци. А възстановяването, ако се стигне до него, е много бавно, много трудно и много рядко пълно”, отбелязва проф. Петров.
По най-висок стандарт: Реновираха стратегическа клиника във ВМА-Варна (СНИМКИ)
Той и колегите му в реанимацията на ВМА са обединени от принципа да борят до последно за всеки клиничен случай, независимо от това как ще приключи. И въпреки неимоверните усилия, смъртността е висока. Това от своя страна се отразява депресиращо за самите реаниматори. На места интензивните отделения приличат на бойно поле. В повечето случаи тези COVID пациенти са в тежко и рисково състояние, непозволяващо транспортирането им от една болница до друга, т.е. трябва да се справят с наличните ресурси по места.
Всичко това е адски депресиращо, разбива психиката. Допълнително, ние месечно правим по 2 хиляди анестезии, само онзи ден имахме 120 операции, което е огромно натоварване, казва проф. Петров. Въпреки тежката работа, обаче, той отчита интерес към специалността: „При нас в момента има 9-10 специализанта и още шест, които чакат. Имаме студенти – пети курс, които идват да доброволстват тук, за да ги харесаме и да могат и те някой ден да специализират във ВМА”.
Накрая, с усмивка, професор Николай Петров признава, че „душата му е пълна”, защото е създал отбор, който няма равен на себе си: Едно от най-големите ми богатства е, че направих една много добре работеща структура – като един организъм, няма напрежение, а младоците, които са на по 25-35 години, са уникални, те ми пълнят душата. Всеки един от този отбор, където и да отиде, ще бъде най-добър”.
„За празника човек трябва да каже нещо оптимистично, да каже една добра дума, защото всеки има нужда от това. Искам да поздравя колегите си от цялата страна за устойчивостта и характера, които проявяват, за квалификацията, която показват, за това, че устояват в тази абсолютно объркана и непредсказуема ситуация. И да подчертая, че те трябва да имат самочувствие, защото те са гръбнака на цялата битка, която се води в момента”, категоричен е проф. Петров.
„В медицината няма леки специалности, но има по-особени и по-динамични. Такава е „Анестезиологията”. За хората, които са я избрали, всеки ден е предизвикателство, защото често пъти нещата излизат от контрол много бързо и правилното решение трябва да се вземе само за няколко секунди”. Това коментира член-кореспондент проф. д-р Николай Петров, д.м.н., ръководител на КАИЛ на ВМА и председател на Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение.
„Форумът, на който присъстват по 600-650 души, е отменен на финалната права. Решението е взето след „сондаж” с ръководителите на интензивните структури в страната: „Срещнахме се с началниците на големите реанимации в София – Александровска болница, „Пирогов”, ИСУЛ, ВМА, свързахме се с университетските болници в Пловдив и Варна, и единодушно решихме да отложим конгреса”.
Отчетът на Кацаров: Скандални разкрития и тревожна статистика
„Имахме надежда да се срещнем с колегите на живо – да обменим опит, най-вече за лечението в тези трудни години, защото интензивните болни не намаляват, а към тях се добавиха и тежките COVID-пациенти, което страшно много усложни ситуацията”, коментира проф. Николай Петров.
„Насреща обаче излиза „железен” аргумент, който променя ситуацията. А именно – огромната натовареност на реаниматорите в момента: Ние сме сплотена гилдия, на национално ниво почти на 100% сме ваксинирани. Имаме какво да споделим, имаме и какво да чуем. Но след разговорите с колегите стана ясно, че всъщност много малко от тях ще могат да присъстват. И като се замисля – на предишни конгреси само от нашата структура във ВМА сме ходили по около 30-40 човека, а сега едва ли бих могъл да осигуря повече от двама-трима. Така е и на останалите места, с което самото мероприятие се обезсмисля”, казва още проф. Петров.
По думите му, в настоящите условия на COVID пандемията най-тежко натоварени са реаниматорите, защото тази категория пациенти се намират в тежко състояние, а липсата в световен мащаб на единен алгоритъм за лечение прави нещата още по-сериозни: „Изискват се много физически усилия и максимална концентрация на лекуващия реаниматор по отношение на индивидуалния подход при всеки пациент по простата причина, че нещата са изключително бързо променливи”.
Лечението е продължително и без ясен хоризонт.
„Когато сме лекували пациенти от други заболявания, все се е минавало през един критичен период – един-два дни, седмица, но се излиза от него. Тук нещата са различни. Нашата реанимационна работа, най-общо казано, се състои в два етапа. Първият е „борба за живот”, т.е. да спасим живота. Вторият етап идва, след като основните жизнени показатели са стабилни. Тогава вече започваме да мислим какво качество ще можем да дадем на този човек – ще може ли да е в съзнание, да се движи, да се обслужва. При COVID-пациентите на интензивно лечение тези два периода са силно променени като съотношение. При тях „борбата за живот” продължава много – при някои седмици, при други дори и месеци. А възстановяването, ако се стигне до него, е много бавно, много трудно и много рядко пълно”, отбелязва проф. Петров.
По най-висок стандарт: Реновираха стратегическа клиника във ВМА-Варна (СНИМКИ)
Той и колегите му в реанимацията на ВМА са обединени от принципа да борят до последно за всеки клиничен случай, независимо от това как ще приключи. И въпреки неимоверните усилия, смъртността е висока. Това от своя страна се отразява депресиращо за самите реаниматори. На места интензивните отделения приличат на бойно поле. В повечето случаи тези COVID пациенти са в тежко и рисково състояние, непозволяващо транспортирането им от една болница до друга, т.е. трябва да се справят с наличните ресурси по места.
Всичко това е адски депресиращо, разбива психиката. Допълнително, ние месечно правим по 2 хиляди анестезии, само онзи ден имахме 120 операции, което е огромно натоварване, казва проф. Петров. Въпреки тежката работа, обаче, той отчита интерес към специалността: „При нас в момента има 9-10 специализанта и още шест, които чакат. Имаме студенти – пети курс, които идват да доброволстват тук, за да ги харесаме и да могат и те някой ден да специализират във ВМА”.
Накрая, с усмивка, професор Николай Петров признава, че „душата му е пълна”, защото е създал отбор, който няма равен на себе си: Едно от най-големите ми богатства е, че направих една много добре работеща структура – като един организъм, няма напрежение, а младоците, които са на по 25-35 години, са уникални, те ми пълнят душата. Всеки един от този отбор, където и да отиде, ще бъде най-добър”.
„За празника човек трябва да каже нещо оптимистично, да каже една добра дума, защото всеки има нужда от това. Искам да поздравя колегите си от цялата страна за устойчивостта и характера, които проявяват, за квалификацията, която показват, за това, че устояват в тази абсолютно объркана и непредсказуема ситуация. И да подчертая, че те трябва да имат самочувствие, защото те са гръбнака на цялата битка, която се води в момента”, категоричен е проф. Петров.
