Битката за новия Висш съдебен съвет вече започна. 18 юристи са номинирани за 11-те места, които Народното събрание трябва да попълни от своята квота. Имената са предложени от „Прогресивна България“ и „Продължаваме Промяната“, а решаващият етап ще бъде публичното изслушване на кандидатите и последващото гласуване в пленарната зала.
За избора на всеки член са необходими 160 гласа - две трети от всички 240 депутати. Това прави състава на новия ВСС въпрос не само на номинации, но и на политическа подкрепа.
Процедурата се провежда на фона на изтеклия мандат на настоящия състав на ВСС. С промените в Закона за съдебната власт от юни бяха ограничени част от правомощията му. До встъпването на новите членове съветът отлага решенията, които имат траен кадрови или организационен ефект.
Така изборът на нов състав придобива допълнителна тежест, тъй като от него зависи кой ще поеме ключовите кадрови и административни функции в съдебната система.
С какво всъщност се занимава съветът?
Висшият съдебен съвет е независим конституционен орган, чиято основна задача е да организира и управлява работата на цялата съдебна система. Макар ВСС да не правораздава и да не се намесва в конкретни съдебни дела, неговите правомощия са от ключово значение. Съветът определя кои магистрати да бъдат назначавани, повишавани, премествани или освобождавани от длъжност, и избира административните ръководители на съдилищата и прокуратурите в цялата страна.
Каква е процедурата по избор на нов състав на ВСС и кога се очаква да приключи
Освен кадровите въпроси, ВСС управлява бюджета и сградния фонд на правосъдието, а неговият Пленум има изключителното правомощие да прави предложения до президента за назначаването и освобождаването на т.нар. „трима големи“ - председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и Главния прокурор.
ВСС се състои от 25 членове, като изборните са с 5-годишен мандат. Трима от тях са по право - главите на двете върховни съдилища и обвинител №1. Останалите 22-ма се разделят поравно: 11 се избират пряко от самите магистрати, а други 11 се излъчват от Народното събрание. Срещу тези 11 парламентарни места днес стоят 18 официално номинирани юристи.
Номинациите на „Прогресивна България“: Магистрати, преподаватели и адвокати
Управляващата формация „Прогресивна България“ издигна пълен състав от 11 кандидати, заявявайки, че те отговарят на новите критерии за високи професионални и нравствени качества. В списъка на партията обаче присъстват както известни реформатори, така и имена, които вече предизвикаха сериозни медийни дебати.
„Прогресивна България“ внесе номинациите си за членове на Висшия съдебен съвет
- Прокурорска колегия
Сред кандидатите за Прокурорската колегия внимание привлече името на съдия Стефан Милев от Софийския градски съд. Неговото издигане припомни събитията от 2017 г., когато той бе назначен за временен председател на Софийския районен съд на фона на конфликтите около ръководството на съда и тогавашния състав на ВСС. Тогава назначението му срещна критики поради малкия му съдийски стаж и напрежението между него и част от редовите магистрати.
Дискусии предизвиква и присъствието на магистрати, свързвани с Пловдивския регион, сред които съдия Иван Калибацев - дългогодишен председател на Районния съд в Пловдив. Срещу него през 2022 г. бе подаден сигнал от Съюза на съдиите, свързан с твърдения за оказван административен натиск, макар че последвалата проверка не доведе до образуване на дисциплинарно производство срещу него.
Останалите трима номинирани за Прокурорската колегия са проф. Екатерина Гетова - преподавател в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и ръководител на секция „Наказателноправни науки“ в Института за държавата и правото при БАН, председателят на Окръжния съд в Пазарджик Красимир Комсалов и Милена Карагьозова.
- Съдийска колегия
За Съдийската колегия „Прогресивна България“ издига председателя на Окръжния съд в Перник д-р Калин Баталски, който е бил кандидат за изборен член на ВСС и през 2017 г., съдиите от апелативните съдилища в Пловдив и София доц. Иван Ранчев и доц. Михаил Малчев, доц. Анета Антонова и адвокатите Петьо Славов и Силвия Цанова.
Стратегията на „Продължаваме Промяната“: Юристи с реформаторски профил и подкрепа от НПО сектора
От своя страна „Продължаваме Промяната“ предложи седем кандидати. Петима от тях са номинирани първоначално от водещи граждански и съсловни организации, включително Съюза на юристите в България, Българската асоциация за европейско право и група от седем правозащитни и антикорупционни организации.
За Прокурорската колегия ПП предлага бившия прокурор Андрей Янкулов, който в периода 2020-2026 г. е старши правен експерт в Антикорупционния фонд и има опит и като служебен министър на правосъдието. Заедно с него са номинирани професорът по наказателнопроцесуално право и бивш вътрешен министър проф. Веселин Вучков, както и наказателният съдия с близо 30-годишен стаж Емил Дечев. През 2022 г. е назначен за заместник-министър на правосъдието в правителството на Кирил Петков, като запазва поста и по времето на служебния министър Крум Зарков, а през 2023-2024 г. отново е заместник-министър на правосъдието.
ПП номинира Андрей Янкулов, Емил Дечев и още петима за членове на ВСС
За Съдийската колегия формацията издига бившия заместник-председател на ВКС и ръководител на Търговската му колегия Евгений Стайков, бившия председател на Съюза на съдиите Таня Радуловска-Мадамжиева, дългогодишния варненски съдия Светлозар Георгиев и преподавателя по право в Софийския университет доц. Васил Пандов.
Политически реакции
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов също коментира номинациите за новия Висш съдебен съвет. По думите му ПП-ДБ се интересуват само от избора на ВСС.
„Витанов и Мирчев са се сдушили. Не им пука за Гюров и Кандев, а за ВСС. Всичко, което е ДБ, е добро, другото е лошо. Разгледах номинациите - тези за Прокурорската колегия са съдии“, заяви Борисов.
Съпредседателят на „Да, България“ и депутат от ПГ на „Демократична България“ Божидар Божанов коментира избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота.
По думите му от ПП-ДБ към момента преглеждат номинациите на „Прогресивна България“, като най-важното решение ще бъде взето след публичното изслушване на кандидатите.
„Изслушването е може би най-важният компонент в този процес, защото там стават ясни позициите на кандидатите, как те се представят и къде стоят по ключовите въпроси за независимостта на съдебната власт и за скандали като „Нотариуси“, „Джуджета“ и т.н. Нашата цел е накрая да бъдат избрани 11 човека, които са най-подходящите, най-независимите във ВСС“, заяви Божанов.
Той посочи, че към момента не са водени разговори за подкрепа и увери, че няма сделки и предварителни договорки.
Какво предстои?
След публикуването на кандидатските концепции до 28 септември, предстои процедура по проверка на документите и провеждане на публични изслушвания в Комисията по правни въпроси към Народното събрание. На тях кандидатите ще трябва да отговарят на въпросите на депутатите и гражданския сектор.
Паралелно с парламентарната процедура ще протече и изборът за професионалната квота. Прокурорите гласуват на 24 октомври, съдиите на 7 ноември, а следователите на 21 ноември, като така магистратите ще излъчат пряко своите 11 представители в съвета. Едва след приключването на всички изслушвания и гласувания пленарната зала ще направи опит да събере необходимите 160 гласа за попълване на парламентарната квота.
