Достатъчно чист ли съм? Погрижих ли се за детето? Изключих ли фурната? Обсесии и натрапчиви мисли тревожат мнозина постоянно. Съществува обаче терапия, която може да помогне, пише Deutsche Welle.
При Алекс* първите обсесии се появили, когато била на 13. Първоначално трябвало непременно да носи точно седем неща. А в телефона ѝ трябвало да има точно 400 контакта. След това започнала да изпитва страх да докосва брави, а постепенно се появили и други обсесии - че обществените тоалетни не са достатъчно чисти, или пък паника, когато някой колега сядал на нейното работно място, разказва пред ДВ 36-годишната жена.
Пазаруването, гостуването, сексуалността - всичко това се превърнало в непреодолимо предизвикателство. След всяко посещение в тоалетната трябвало непременно да взима душ, освен това тя непрестанно си миела ръцете. Приборите изхвърляла веднага след еднократна употреба. Животът ѝ изцяло бил подчинен на обсесиите.
Как обсесиите започват да диктуват живота
Алекс е една от онези около два милиона души в Германия, които страдат от обсесии. Преценките на учените сочат, че между два и три процента от населението са засегнати от този проблем.
При засегнатите всичко тръгва от една натрапчива мисъл, каквато може да споходи всички: дали изключих фурната? Хората започват да се измъчват от този въпрос и се опасяват, че ако фурната не е изключена, може да пламне цялата къща и да се стигне до смъртта на нейните обитатели.
Оттам нататък настъпва страхът, че може да навредиш на другите, както и голямо напрежение. И принудителното действие - в случая постоянният контрол на фурната - представлява опит за неутрализиране на неприятното чувство, казва пред ДВ психоложката Катарина Бей. С времето страхът намалява, но натрапчивата мисъл остава. И се превръща във все по-устойчив механизъм.
Бей обяснява, че особено опасни са агресивните или сексуалните натрапчиви мисли: да нараниш някого с нож, да изпуснеш собственото си дете по стълбите, или пък страхът, че може да си педофил.
Какъв е произходът на обсесиите?
Както показва актуално проучване на специализираното списание Nature Neuroscience, причините за обсесиите, от които страдат редица хора, се дължат както на гените, така и на фактори, свързани с околната среда.
"Роля за загубата на контрол могат да окажат и минали събития", посочва Бей. Например смъртта на любим човек или раздялата на родителите, която не е обяснена правилно на детето. Обсесиите помагат по определен начин за възстановяване на чувството за контрол или за разграничаване от другите хора.
Джес*, която също страда от обсесии, казва, че ѝ е все едно откъде идва заболяването, защото това не би ѝ помогнало да се справи с него. Помогнали са ѝ антидепресантите и една когнитивна поведенческа терапия. В нейните рамки пациентите целенасочено биват конфронтирани с неприятни за тях ситуации и тя се оказва ефективен метод за лечението на обсесиии.
Джес, която както и Алекс не желае да бъде цитирана с пълното ѝ име, се сблъсква за първи път с обсесиите в детството си. Тогава обаче никой не обърнал внимание на проблема ѝ. Стигнало се дотам, че младата жена вече не смеела да излиза сред хора. Помогнали ѝ само определен вид антидепресанти и терапията.
При когнитивната поведенческа терапия Джес е принудена да се сблъска точно с тези мисли и ситуации, които пораждат нейните обсесии. Задаващият се страх и напрежението трябва да бъдат приети и изтърпени, а не да бъдат потискани чрез принудителни действия, обяснява Бей.
Съвет: Започнете колкото може по-бързо с терапията
По този начин пациентите се научават да преодоляват негативните си чувства и да не се опасяват от настъпването на нещо лошо, ако не последват своите принудителни импулси.
"По парадоксален начин така заплашителните мисли и чувства намаляват и засегнатите могат да стигнат до извода, че от тях не произхожда непременно и съответно действие", казва Бей.
Алекс и Джес вече са се възползвали от тази терапия и макар обсесиите им да не са изчезнали напълно, те са се научили да се справят с тях. Ако се появи натрапчив импулс, те не му се поддават изцяло, а си припомнят кое е важно за тях.
И двете съветват хората, които страдат от обсесии или натрапчиви мисли, да потърсят помощ колкото може по-бързо. "Колкото повече чакаш, толкова по-трудно ще ти бъде да се измъкнеш и толкова по-дълго трае терапията. Щом има помощ, трябва да се възползваш от нея", казва Джес.
