Руският президент Владимир Путин заяви, че Москва настоява за "по-справедливо отношение" към сърбите и за спазване на Дейтънското мирно споразумение при днешната си среща в Кремъл с бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик и премиера на босненската федеративна единица Саво Минич, предаде босненският портал "Кликс".
"Не искаме чуждото влияние да бъде решаващо. Искаме по-справедливо отношение към сърбите и сръбския народ в Босна и Херцеговина. Искаме стабилност за целия регион. Искрено ви желая успех", каза Путин, цитиран от порталът.
Той заяви, че Москва е наясно, че сърбите "не търсят никакво изключение от правилата", а настояват за прилагане на Дейтънското споразумение.
Додик от своя страна заяви, че е поздравил Путин за победата му на последните парламентарни избори в Русия.
"Всичко сочи, че и ние ще успеем. Организирали са ни специални технологии, които са спекулативни, но ние смятаме, че ще успеем. Благодаря ви за подкрепата в Организацията на обединените нации", каза Додик.
Лидерът на управляващата в Република Сръбска партия СНСД предложи да бъдат организирани ежегодни съвместни заседания на правителствата на Руската федерация и Република Сръбска, посочва още "Кликс".
Додик заяви още, че Република Сръбска ще продължи да следва досегашната си политика въпреки натиска от Брюксел, като няма да допуска санкции срещу Русия и ще запази военния неутралитет, предаде сръбската телевизия РТВ.
"И ние сме под натиск от Брюксел, но нашата политика остава същата. Не допускаме санкции срещу Русия. Подкрепяме военния неутралитет и не допускаме влизане в НАТО. Няма да бъдат въвеждани визи за руски граждани в Босна и Херцеговина", каза Додик, цитиран от РТВ.
Премиерът на федеративната единица Саво Минич заяви, че иска да бъде "част от екипа на Додик", който работи за укрепване на отношенията между Русия и Република Сръбска.
"Вашата стабилност и подкрепа означават много за нас", каза още Минич на срещата, обръщайки се към руския президент.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
