Агресията се превръща в сериозен проблем на българското общество. 86% от сънародниците ни смятат, че проявите на насилие са зачестили през последните три години. Това показва ново национално изследване на „Тренд”, предаде NOVA.
Тревожни са причините, които анкетираните посочват за нарастващата агресия. 64 на сто смятат, че тя се дължи на проблемна употреба на алкохол или наркотици. Близо 60% отбелязват, че агресията носи авторитет и уважение.
И тук идва голямото противоречие - докато почти всички от попитаните определят агресията като сериозен проблем, 46 на сто приемат шамара като средство за възпитание на детето.
Димитър Йотов е на 17 години. Кикбоксьор. Облечен е изцяло в черно. Питаме го дали прилича на локал. „Това може би е проблемът на социалните мрежи - че се лепват етикети на хората, без да се познават. Аз лично не се смятам за такъв. Специално в училище участвам в клуб по поезия и рецитиране. Не мисля, че моето обкръжение, въпреки че се обличаме така, сме такива. Просто така е прието“, твърди десетокласникът.
Често обаче се смята и че на агресията трябва да се отговаря с агресия. Случвало се е Димитър да бъде провокиран на улицата от други младежи. Въпреки че тренира кикбокс и би могъл да отвърне, той е избирал да си тръгне. „Родителите не говорят достатъчно с децата си на тази тема. Според мен това трябва да бъде обсъждано и регулирано от родителите. Аз имам много добра комуникация с родителите ми“, споделя момчето.
„Има родители, които се грижат по-добре за личния си автомобил, отколкото за детето си. Когато сме забързани и нямаме време да поговорим, най-лесно е да подчиним детето. Защото шамарът всъщност е желание да доминираш, да подчиниш. Той не е възпитание, а дресировка“, посочва психологът Младен Владимиров.
Данните от последното изследване показват, че близо половината българи приемат шамара като допустим начин за възпитание на дете. Същевременно 96% определят агресията като сериозен обществен проблем. "В транспортната психология има изследвания, които показват, че ако на едно дете се обясняват правилата за движение по пътищата, но родителят му пресича на червено, то също ще продължи да го прави, когато порасне - както като пешеходец, така и като възрастен участник в движението“, дава пример Калина Крумова от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
В същото време 40% от анкетираните посочват училището като едно от местата, където агресията е най-често срещан проблем. „Между 10 и 15 години, колкото и да съществуват приятелства между децата, липсва подкрепа. По-скоро има конкуренция. Всеки се опитва да бъде забелязан и понякога жертва приятелствата в името на себе си“, твърди педагогическият съветник Мария Михайлова.
