"Очакванията на българите към Комисията за проверка на управлението на Борисов са огромни. Хората очакват истината за харченето на публичните пари, искат истински, а не имитация на проверки за злоупотреби и нарушения в различни държавни органи и институции”, обясни председателят ѝ Мая Манолова, цитирана от NOVA.
Комисията реши да започне работа с проверка в девет приоритетни сектора за последните четири години. От ГЕРБ гласуваха „против” с аргумента, че не може с решение на комисията да се ограничава срокът на проверка, гласуван от Народното събрание, и припомниха, че ревизията следва да обхване последните десет години.
В приетия от комисията стартов списък за проверка са разходваните от Министерския съвет средства с постановления и решения за изминалите четири години; сектор „пътно строителство”, в т.ч. „Автомагистрали”, Агенция „Пътна инфраструктура” и свързаните с тях дружества и структури; проект „Турски поток” и „Булгартрансгаз”; Българска банка за развитие; Национална програма за енергийна ефективност; финансирането на мерките за справяне с пандемията от COVID-19; „Български ВиК холдинг”, „Държавна консолидационна компания”, „Монтажи”, „Монтажи-София” и „Управление и стопанисване на язовирите”. Към тези сектори бяха добавени и Софийската стокова борса, и държавните горски предприятия.
Критерият за определяне на приоритетите е излетият най-голям финансов ресурс в тези сектори и дружества, обясни Манолова. Освен това тя посочи, че в тези сектори публичната чувствителност е най-голяма. Първоначалното предложение беше проверката да обхване последните две години от управлението на Борисов, а след това да се разшири.
Манолова увери, че проверката ще засегне абсолютно всички теми, свързани с харчене на публични пари за 10 години, но трябва да се започне от някъде. Тя отбеляза, че това са стотици държавни дружества, органи и договори за проверка.
Предстои да бъде изпратено писмо до обектите за проверка за изискване на документи. Манолова посочи, че срокът за получаване на информация ще е понеделник, като това означава, че следващото заседание на комисията трябва да е във вторник.
Комисията е с обхват около 40 сектора с висок корупционен риск и стотици обекти за проверки.
„Това са дружества, държавни органи, организации, различни проекти и сделки за период от 10 години”, обясни Манолова.
Предвидено е комисията да работи три месеца. Вече към нея са постъпили десетки сигнали от различни експерти, граждански и неправителствени организации, обобщи Манолова.
Относно дейността на комисията председателят ѝ уточни, че тя ще работи, както е записано в Проекта за решение - с документи, по сигнали, като се самосезира по медийни публикации и публична информация, сочеща към данни за корупционен риск.
В комисията ще бъдат поканени, а могат и сами да заявят желанието си за участие в нея неправителствени организации, включително правозащитни и такива, които се занимават с теми, свързани с антикорупция, различни граждански експерти, инициативни комитети, граждани и журналисти.
Комисията ще заседава прозрачно, а заседанията ѝ ще се излъчват онлайн, като достъпът до тях ще е отворен, уточни Манолова.
