Най-важното сега е приемането на управленската програма на правителството, това заяви премиерът Николай Денков в началото на заседанието на Министерски съвет.
"Обръщам внимание, че това става предсрочно. Законовият срок е 3 месеца от съставянето на правителството и при това тази програма, която ще видите, е съгласувана внимателно от политическите сили, които подкрепят това правителство в Народното събрание", посочи Денков и допълни: „Очакваме тази подкрепа да продължи и през следващите месеци и съгласувано с НС да успеем да изпълним законодателната и управленската програми, като това е свързано с подобряване живота на хората и условията за бизнес в България“.
Пет са основните приоритети в Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Първият приоритет е присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 година. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите ѝ от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес, се посочва в съобщението.
Вторият приоритет е присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 година. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще осъществи мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката - като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.
Третият приоритет на правителството е овладяване на инфлацията, за което кабинетът ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.
Четвъртият приоритет е изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.
Петият приоритет е подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.
Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. е резултат от постигнато съгласие между коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“ .
Управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет, посочват още от правителствената пресслужба.
Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.
"Обръщам внимание, че това става предсрочно. Законовият срок е 3 месеца от съставянето на правителството и при това тази програма, която ще видите, е съгласувана внимателно от политическите сили, които подкрепят това правителство в Народното събрание", посочи Денков и допълни: „Очакваме тази подкрепа да продължи и през следващите месеци и съгласувано с НС да успеем да изпълним законодателната и управленската програми, като това е свързано с подобряване живота на хората и условията за бизнес в България“.
Пет са основните приоритети в Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Първият приоритет е присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 година. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите ѝ от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес, се посочва в съобщението. Вторият приоритет е присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 година. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще осъществи мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката - като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.Третият приоритет на правителството е овладяване на инфлацията, за което кабинетът ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.Четвъртият приоритет е изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските. Петият приоритет е подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. е резултат от постигнато съгласие между коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“ .
Управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет, посочват още от правителствената пресслужба.
Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.
