Работодателските организации приветстват по-голямата прозрачност в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране чрез публикуването на заявленията за нови цени на енергийните дружества за следващите 12 месеца, както и на доклада за сектор "Електроенергетика".
Това се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България във връзка с предлаганите нови цени на електроенергията.
КЕВР продължава досегашната погрешна практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Небитовите потребители на ниско напрежение ще купуват с 40% по-скъпа енергия, в сравнение с домакинствата. Възразяваме срещу този подход, тъй като той деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цели и по същество обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита, се казва в позицията на работодателите.
С промените в Закона за енергетиката през март 2015 г. беше поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР "изненада" индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка "задължения към обществото" (от 18 до 40 лв./МВтч). Това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20%, а на цените за средно напрежение - с 15%. Категорично не приемаме предложеното увеличение, изтъква бизнесът.
Работодателите допълват, че рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност. В същото време, енергията за износ продължава да бъде освободена от компонента "задължения към обществото".
В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1.3 млрд. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика. Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса, се настоява в общата позицията на неговите представителни организации. Паралелно с това, продължава безотказното изкупуване на субсидирана енергия от всички възможни производители, въпреки поетите ангажименти.
КЕВР продължава да използва порочния разходопокривен подход и да определя индивидуални цени на всяко енергийно дружество на базата на заявени от него разходи. Стимулира се не намаляването, а "обосноваването" на все по-големи разходи. Така неефективностите в енергийната система растат и вместо да бъдат санкционирани, се калкулират в цените, настояват работодателите.
Те допълват, че същият неприемлив подход е приложен и при модела "цена за задължение към обществото" - това е директна пазарно необоснована преразпределителна мярка за изземване на финансов ресурс от пазарно функциониращи предприятия и натрупването му към неконкурентноспособни и непазарно работещи предприятия.
Основната причина за създаването и поддържането на структурни дебаланси и финансови дефицити в българската енергийна сфера е, че вместо по пазарна цена, общественият доставчик изкупува по непазарно определени цени електрическата енергия от възобновяеми източници и по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия (ДДИЕЕ). Постигнатите споразумения по тези договори от 8 април 2015 г. за изменение на цените за разполагаемост са добра, но малка и недостатъчна крачка в тази посока. Затова бизнесът настоява за намиране на устойчиво и пазарно обосновано решение на този проблем.
„Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация. Държавните дружества от групата на Българския енергиен холдинг предлагат над 90% от енергията за т. нар. свободен пазар. Без решителни структурни реформи и промени на пазарните правила не може да се очакват ползи за потребителите - предвидими и справедливи цени, и надеждно снабдяване. Усилията в посока създаване на електроенергийна борса биха били полезни, само ако са част от добре обмислен и осъществен нов пазарен модел, до реализацията на който не трябва да се пристъпва към увеличение на цени за крайните клиенти на свободния пазар в сектор "Електроенергетика", се казва в позицията.
