Призивите да се помогне на Испания и Италия да намалят лихвите по облигациите си изглежда изобщо не достигнаха до ушите на германската канцлерка Ангела Меркел, която отклони въпросите по темата преди да влезе в залата за двудневната среща на върха на европейските ръководители, предаде ДПА.
Меркел спомена единствено пред журналистите за плана за разходи от 130 милиарда евро (161 милиарда долара), който европейските лидери се очаква да приемат по-късно днес, съдържащ малко нови средства, освен 10 милиарда евро за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Така нареченият пакт за растеж, който ще преориентира разходите, вече определени за регионална помощ в ЕС, е "добре програма", която ще укрепи бъдещите инвестиции и ще създаде нови работни места, отбеляза германската канцлерка.
Според нея това ще "убеди" европейското обществено мнение. Италия, Испания, Франция и Белгия обаче подчертаха необходимостта от незабавни защитни мерки.
Испанският премиер призова Европейският съвет да приеме решения за намаляване на лихвите по облигациите на Испания. Такава лихва накара Гърция, Ирландия и Португалия да поискат международна спасителна помощ. Мадрид поиска помощ за банковия си сектор, но иска да избегне цялостен спасителен план.
Италианският премиер Марио Монти ще настоява да се създаде "щит" за намаляване на спреда по облигациите на успешните и проблемните страни от еврозоната.
Монти вече представи идеята си за намеса на спасителните фондове, Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), на дълговите пазари - нещо, което Европейската централна банка (ЕЦБ) спря да прави от средата на март. Това според него би позволило на страни като Италия, която спазва правилата на бюджетната дисциплина, да избягва прекомерните спредове.
Най-отявлен противник на идеята на Монти е Германия. Австрия и Финландия, които също като Германия все още имат най-високата кредитна оценка, ААА, също гледат с неохота на идеята да се помага на слабите страни от еврозоната, отбелязва ДПА.
Ръководителите от ЕС ще обсъдят и дългосрочни реформи, очертани в доклада на президента на ЕС Херман ван Ромпой. В началото на днешната среща, която започна с непреодолени разногласия по краткосрочните финансови мерки в подкрепа на еврото, Ван Ромпой обяви, че ще бъдат приети мерки за стимулиране на икономическия растеж и заетостта в Европа.
"Ще отправим ясен сигнал за целите, които искаме да постигнем, и мерките, които възнамеряваме да приемем за тяхното постигане", изтъкна той.
Френският президент Франсоа Оланд също настоя "Европа да има в средносрочна рамка за възстановяване на доверието и растежът да бъде в центъра на нашите ангажименти". Той настоя за "много бързи решения" в помощ на страни като Италия и Испания, подложени на натиска на пазарите.
Моментът е спешен, допълни белгийският премиер Елио ди Рупо. "Италия, Испания, Гърция, Кипър и Португалия са в големи затруднения. Ако не им помогнем, ще последва ефект на доминото в цяла Европа, трябва да вземем спешни мерки", подчерта той. /БТА/
