Кредитната криза спука балона на недвижимите имоти в България

5 ноември 2008 14:37

Някога идилично място, най-големият български зимен курорт Банско, сега е изпълнен с празни нови апартаменти, недовършени хотели и огромни неработещи кранове, които развалят спиращата дъха панорама на Пирин, пише в свой анализ агенция Ройтерс.

През последното десетилетие Банско процъфтя заради на рязкото увеличаване на цените на недвижимите имоти благодарение на британски и ирландски инвеститори, но експанзията беше прекъсната заради глобалната икономическа криза. Сега чужденците, които вече не могат да се възползват от високите цени на жилищата и евтините ипотеки в родината си, напускат страната, както това се случва и в други бивши комунистически страни в Европа, където силната зависимост от пари в брой и дефицита във външната търговия и липсата на капитал увеличават опасността от криза.

Агенциите по недвижими имоти съобщават, че най-малко една трета от 2200 притежавани от чужденци апартаменти в Банско, повечето от които купени по интернет, без собствениците им да са стъпвали в града, отново са обявени за продажба, понякога на половин цена. „Много купувачи, които живеят във Великобритания и са купили къщи в България, сега се опитват да ги препродадат“, заявява Кристоф Гейтър от Ню Истейт Консултанси в Лондон, специализирана в сделки в България.

Самите българи, най-бедните граждани на ЕС, също изпитва сериозни трудности. Медиите съобщават, че някои собственици на хотели по черноморското крайбрежие са предложили бизнеса си за продан на символичната цена от едно евро, лоши новини за туризма, който привлича най-много чуждестранни инвестиции в страната. Те не са единствените. На север балтийските страни Литва, Латвия и Естония също стават жертва експлозия в сектора на недвижимите имоти, чиито цени спаднаха с 30-40 на сто.

Според икономистите сривът в недвижимите имоти е началото на нещо, което може да се превърне с дъга, дълбока рецесия в региона, която може да доведе до вълна от кризи в банковия и във валутния сектор. Според икономистите България, Румъния, Литва, Латвия и Естония може да имат нужда от помощ. „Въпрос на време е те да поискат помощ от МВФ“, заявява икономистът Нийл Шеаринг от Capital Economics EMEA. Според анализаторите България ще си плати заради това, че не се е възползвала от бума на кредитите, за да развие производството и да насърчи износа. Както и в други части на Източна Европа предприемачите вземат заеми, за да строят молове, а не заводи, а потребителите купуват луксозни коли и телевизори с плосък екран.

Според анализаторите заради намаляването на чуждестранните заеми и вероятността някои западни банки да ограничат заемите си за техните български филиали, икономическият растеж в страната с население от 7,6 милиона души ще спадне.

Банско е една от най-добрите илюстрации. Градът има само два големи завода, които осигуряват около 500 работни места. Но по-голямата част от 14 000-то население на града живя през последните десет години, разчитайки на бума в недвижимите имоти, търговията и туризма.

Строителството и недвижимите имоти, които заедно със свързаните с тях финансови услуги осигуряват по-голямата част от 6-те милиарда евро чуждестранни инвестиции в България, ще бъдат първите, които ще изпитат затруднения.

Строителните предприемачи в Банско и по черноморското крайбрежие прибегнаха до съкращаване на служители заради слабото търсене. В Банско цените на недвижимите имоти спаднаха с около 40% до 600-900 евро на кв. м., съобщават агентите по недвижими имоти.

Анализаторите твърдят, че най-лошото тепърва предстои в сектора на недвижимите имоти и това ще доведе до увеличаване на безработицата и възможни фалити.

Анализаторите считат, че липсата на кредити и влошаването на положението на пазар на недвижимите имоти могат да поведат страната по същия път, както и балтийските страни – към явна рецесия. Дефицитът по текущата сметка на България в момента е повече от 20% и натрупаният дълг в частния сектор означават, че страната трябва да продължи да привлича чуждестранен капитал, за да поддържа работеща икономика.

Дали ще може да продължи да го прави зависи в значителна степен от състоянието на световната икономика и от това дали западните банки ще продължат да инвестират. „Има опасност, ако положението в Г-7 продължи да се влошава, финансовата криза ще удари сериозно изложените на риск икономики на балтийските и на балканските страни чрез банковия сектор“, счита Ивайло Веселинов от Dresdner Kleinwort.(БГНЕС)