КНСБ смята, че са необходими мерки за връщане на квалифицираните българи у нас, а не са нужни промени за облекчаване на вноса на работници от трети страни. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира последните предложения за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесени от народни представители, които по думите му защитават исканията на част от бизнеса.
Получилите достъп до българския пазар на труда хора от трети държави през миналата година са 5156 от 52 държави извън ЕС, като близо 4000 са за сезонна заетост до 90 дни, останалите са в режим на другите механизми за получаване на достъп - "синя карта" и единното разрешение за пребиваване и работа, каза Пламен Димитров. По думите му това обяснява за какви "драматични" размери идва реч и колко чужденци искат да дойдат у нас.
Според лидера на КНСБ липсата на наплив на чужденци се потвърждава и от отношението на бизнеса и правителствата на две държави, които се сочат като донори за нашия пазар - Молдова и Украйна. Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, защото няма интерес, единствената финализирана е с Армения, допълни синдикалистът.
Според Пламен Димитров няма причина да отпада както пазарния тест, така и списъкът на професиите, който върви с него за висококвалифицираните специалисти, които ползват режима на "синя карта". От КНСБ не виждат причина и да се увеличава общият процент от броя на работещите в даденото предприятие граждани на трети държава на 20%, от сегашните 10%, както се предлага. Тези проценти не се отнасят за сезонната заетост - няма ограничения за туризма - колкото искаш украинци, можеш да внесеш, уточни Димитров.
БГНЕС
По думите му остава неясно и защо социалният министър е внесъл предложение само да има възможност, но не и задължение, за промените около трудовата мобилност да се изисква мнението на социалните партньори.
С предложенията, които правят народните представители, се предлага разрешението за работа на чужденци да нарасне от три до пет години, каза Пламен Димитров и допълни, че това означава автоматично на петата година чужденецът да стане постоянно пребиваващ, и български гражданин. По думите на президента на КНСБ това не се знае дали е хубаво или лошо, но при всички случаи законодателят не трябва да бърза. Двата синдиката ще поискат тези предложения да бъдат обсъдени на тристранен съвет.
БГНЕС
Според експертите на КНСБ буди недоумение и предложението научните работници, които идват в България от трети държави, да не сключват трудови или граждански договори с научните организации, а само споразумение за прием.
КНСБ настояват да се спазят всички граждански и трудовоосигурителни права и на стажантите, завършили висше образование, които работят у нас, или такива, които идват на стаж след втората година на обучение в България.
