Икономическата дейност в еврозоната вероятно ще навлезе в рецесия през 2023 г. на фона на проточващата се война в Украйна, заявиха днес двама високопоставени представители на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Франс прес.
"Перспективите за растеж са основно ориентирани към спад най-вече заради икономическите последици от войната в Украйна", заяви президентката на ЕЦБ Кристин Лагард в реч пред Международния паричен и финансов комитет (МПФК - IMFC), политическият орган на Международния валутен фонд (МВФ).
Макар и бившата шефка на МВФ да не споменава думата рецесия, тя подчертава, че "перспективите са се помрачили" от това лято заради "повишената инфлация", която е достигнала 10 на сто в еврозоната през септември.
"По-малкото влияние на повторното отваряне след ковид кризата, отслабването на световното търсене и спадналото доверие също имат значение", добави тя.
Тези фактори могат да доведат до "значително забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната през втората половина на 2022 г. и в началото на 2023 г.", според Лагард.
Въпреки това икономиката засега е подпомогната от натрупаните спестявания от домакинствата, стабилния трудов пазар и бюджетната подкрепа, включително европейския план за възстановяване, подчерта президентката на франкфуртската институция.
ЕЦБ представи през септември няколко хипотези за растежа в еврозоната през 2023 г. и "това, което смятаме за сценарий с низходяща спирала се доближава до основния ни сценарий", заяви в интервю за литовския вестник "Версло Жиниос" вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
При низходящия сценарий БВП на еврозоната ще се свие с близо 1 на сто идната година, а при основния сценарий се залага на 0,9 на сто.
Разликата е в "развитието на ситуацията с енергийните доставки от Русия", уточни Луис де Гиндос.
Преди рецесията да стане факт, ЕЦБ започна през юли да затяга много рязко лихвите,тъй като "обсесията" й е да доведе равнището на инфлацията до целевите 2 на сто.
На предстоящото заседание на Управителния съвет на институцията на 27 октомври може да бъде взето решение за ново повишение от 0,75 пункта на основната лихва, както стана през септември. Това се посочва в изявления на банкери от еврозоната и наблюдатели.
"Перспективите за растеж са основно ориентирани към спад най-вече заради икономическите последици от войната в Украйна", заяви президентката на ЕЦБ Кристин Лагард в реч пред Международния паричен и финансов комитет (МПФК - IMFC), политическият орган на Международния валутен фонд (МВФ).
Макар и бившата шефка на МВФ да не споменава думата рецесия, тя подчертава, че "перспективите са се помрачили" от това лято заради "повишената инфлация", която е достигнала 10 на сто в еврозоната през септември.
"По-малкото влияние на повторното отваряне след ковид кризата, отслабването на световното търсене и спадналото доверие също имат значение", добави тя.
Тези фактори могат да доведат до "значително забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната през втората половина на 2022 г. и в началото на 2023 г.", според Лагард.
Въпреки това икономиката засега е подпомогната от натрупаните спестявания от домакинствата, стабилния трудов пазар и бюджетната подкрепа, включително европейския план за възстановяване, подчерта президентката на франкфуртската институция.
ЕЦБ представи през септември няколко хипотези за растежа в еврозоната през 2023 г. и "това, което смятаме за сценарий с низходяща спирала се доближава до основния ни сценарий", заяви в интервю за литовския вестник "Версло Жиниос" вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
При низходящия сценарий БВП на еврозоната ще се свие с близо 1 на сто идната година, а при основния сценарий се залага на 0,9 на сто.
Разликата е в "развитието на ситуацията с енергийните доставки от Русия", уточни Луис де Гиндос.
Преди рецесията да стане факт, ЕЦБ започна през юли да затяга много рязко лихвите,тъй като "обсесията" й е да доведе равнището на инфлацията до целевите 2 на сто.
На предстоящото заседание на Управителния съвет на институцията на 27 октомври може да бъде взето решение за ново повишение от 0,75 пункта на основната лихва, както стана през септември. Това се посочва в изявления на банкери от еврозоната и наблюдатели.
