„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 3

Във втората част от разпита си пред следствието, проведен на 3 юли 1992 г., Мехмед Тефик продължава да разказва какво се е случило по време на посещението му заедно с Ахмед Доган в турското посолство, когато лидерът на ДПС предаде на турските дипломати „Оня списък" с имената, длъжностите и местопребиваването на стотици кадрови разузнавачи от военното и външнополитическото разузнаване на България.

Как се свързахте с г-н Терзийски?

Обадих му се по телефона, казах му: „имам да ти дам хубава ракия, нали така имаме парола. Той се появи с лека кола, около 20 часа беше. Предадох му документите и накратко му обясних как стана всичко - как тръгнахме до Доган, как отидохме в посолството. Всичко това съм му го разказал. Предадох му документите и се прибрах вкъщи. Очаквах да се обади Доган или да вземе документите, но той не се обади. Тези документи седяха у мен четири или пет дни.

Какво отношение взе г-н Терзийски?

На другия ден ми се обади и каза, че са били много важни. Ние се видяхме, каза, че документите са важни. Попитаме къде са документите и аз му казак, че седят у нас. „Доган, искал ли ги е", ме попита, а аз му казах: „не".

Тези първични материали, които са ни предоставени от Националната служба за сигурност, като основание да се води това дело, са малко повече от това, което вие съобщавате, че сте дали в турското посолство. Става дума някъде за четири документа. Каква степен е вашата сигурност за това, което сте дали, и убеден ли сте, че тези документи не са повече?

Това е минало време, аз си спомням само тези два документа - върху Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) и задграничните служби.

Бихте ли изяснили по нататъшната ситуация - отношенията си с г-н Доган, как се развиха по нататък нещата?

Може би след четири-пет дни г-н Доган ме видя в редакцията и беше ядосан, като ми каза веднага да донеса документите. Аз веднага отидох у нас, взех ги и идвайки в редакцията го попита къде да ги оставя, все пак това са документи. Той каза в неговото бюро. Това поставя документите в ръцете на някой от ръководните кадри на ДПС, плюс неговата секретарка. На по следващия ден г-н Доган ме срещна пак в редакцията и ми каза в коридора, че много трябва да внимавам, че ме следят специалните служби и където и да ме повикат на разпит никъде нищо да не казвам. В неговото бюро документите стояха около четири дни - незаключени. След като г-н Доган ме предупреди, аз му обещах това. На следващия ден отидох в турското посолство и всичко това го написах на един лист, за да не се подслушва. Останал съм с впечатление, че г-н Доган е научил, че отнякъде е изтекла информация. Преди този случай - още някъде към януари имах едно заболяване - така наречената „натрапчива психоза". Те лекарите не го казват така, но нищо ти няма, а те е страх, че ще умреш, но нека да го кажем „натрапчива психоза". Тогава бях някъде около 29-годишен и тогава се разболях. Това е страх от смърт. Когато бях на 28 години една вечер се почерпихме, но изглежда почерпването е било доста. Аз дотогава се черпех. На другия ден не мога да се оправя. Никога така не се бях замислял за смъртта. Получих едно прескачане на сърцето, леко задушаване. Точно в този момент заболях от това нещо. Това нещо ми се яви лятото на тази година. От тогава аз не съм се разболявал. Виж сега, за да няма централни съвети. Тогава вече взе да ми става така, взе да ми става топло, обля ме пот. Имах предчувствие - от октомври минава, влизам, излизам. И най-накрая дойде този период, в който трябва да влизам в болница. Може би през март, 5-ти или 4-ти, влязох в болница. Предписаха ми, може би дълго лечение, шест или седем месеца.

В коя болница постъпи?

В правителствената болница, Доган ме изпрати там, бях в гастроендрологичен кабинет. Започнах да се лекувам. Първите седмици изобщо не вървеше, пак този страх. Аз да ви кажа и това нещо навлезе в мен. Не съм знаел какво ще стане нататък. Една вечер, аз стоях там в болницата две седмици, след това ме изпрати в почивна станция „Владая" и там стоях две седмици. След това ми даде малко почивка. Доган беше много загрижен, лекарствата излизаха много скъпи, струваха 1000 лева. Доган всеки ден пращаше плодове, зеленчуци, грижеше се. Може би на 10-я ден в стаята ми влязоха двама цивилни

В правителствена болница или в станцията?

Единият от тях ми каза: „Президентът е тук и иска да говори с теб". Заведоха ме в една стая в болницата, коридорът на която се охраняваше. Влизайки в стаята видях президента, министър-председателя Филип Димитров, председателя на парламента г-н Савов и министъра на вътрешните работи - г-н Соколов, и една г-жа, която не знаех коя е. Започнахме с един разговор. Те още като ме видяха станаха и четиримата, а не мен тогава още повече ми се подкосиха краката. Те ми казаха да седна и да се успокоя. Започна да говори г-н Желев, като ми каза, че желае да им разкажа за така наречения „оня списък". Отначалото аз много се смутих. Смути ме факта, че на срещата присъстват министърът на вътрешните работи - г-н Соколов, председателят на парламента - г-н Савов. Сведенията, които имах за г-н Савов, ме накараха да се смутя още повече, защото г-н Савов е причината Ахмед Доган да отиде при царя. В пресата бяха се появили нападки на Савов срещу президента. Аз това за Соколов направо им го казах. Смутиха ме материалите, които ги беше дал на г-н Октай, на хора на г-н Октай, на които е трябвало ДПС да помогне и да ги сложи по места. Аз им казах, че не мога да говоря пред тези хора, а те: „Пред кои хора не можеш да говориш?". Започнах със Савов, тези неща ги казах. Савов направо скочи: „Чакай, защо мислиш така, нали трябва да се проведат извънредни избори за ново Велико Народно събрание, референдум трябва да се прави". Аз му казвам „не знам бе човек, откъде да знам какво правите, вие сте едни политици в България, тука човек на никой да няма вяра". Ето това беше. „Аз на другите хора вяра имам", им казах, „вие тука нещо играете". Той започна да пооборва тези неща. Аз се съгласих. Викам си да не се стига до конфронтация. Президентът каза, че може и да не е вярно. На г-н Соколов му казах: „Г-н Соколов, във вас се съмнявам, от факта, че вие сте дали някакви материали на г-н Октай". Как може министър на вътрешните работи да дава списък на Октай - тези, тези хора са направили нещо по „Възродителния процес", трябва да ги махате. Днес ще му предложи по време на „Възродителния процес", утре ще му даде какво ще става в България. Той възрази. Президентът пак се намеси и укроти нещата. Аз му казвам: „Г-н президент, след като вие настоявате аз да започна да говоря и имам вашето доверие, нека на вас..., на всички тук, ако някой ме издаде, понеже вие декларирате, че тука що е няма да излезе на бял свят", да му тежи пред съвестта това нещо. Той ми отговори: „ние всички така сме се разбрали, така сме дошли тук. Разказах им и на тях и му казах следния факт, че турските специални служби, че 100-процентово ако този разговор им се предаде, ще ме убият, така му казах.

Защо мислите това нещо?

От много години се занимавам с тази работа и виждам как стават нещата, как стават тези убийства. Не се учудвам от нищо. Коментарът пръв започна да го прави г-н Савов като каза: „Според теб, може ли нашият човек Тошо в посолството да знае за тази работа". Аз му отговорих следното нещо: „Аз съм чувал, че ние имаме човек там, но Тошо ли се казва, Иван ли се казва, аз не знам. Другият въпрос ми беше зададен от президента, той ме попита дали Доган съзнава, държейки тези документи четири дни в неговото бюро и попадайки през това време в други ръце, че това е държавна тайна и държавата може да го съди за измяна. Отговорих му: „Г-н президент, нямам отношение по този въпрос. Аз само всеки ден съм ги наблюдавал дали стоят документите там". Другият въпрос ми беше зададен от премиера Димитров. Той ме попита защо съм правил всичко това. Аз му казах, че това не го правя за мен. От това лична облага съм нямал. Аз по начало не харесах начина, по който дойдоха тези двамата да ме посрещнат. Да се измисля алиби пред този човек, пред болния, с който си седял 7 дни, много ми беше трудно. Този разговор не продължи 20 минути, а продължи повече от час. Разделихме са. После вече Ахмед Доган, аз отидох при него вече излизайки от болницата - там стоях 15 дни. И му каза, че ми предлагат санаториум. Той предложи да ме прати в някоя чужда страна със съпругата ми. Аз от съображения за моята сигурност разбрах, че санаториумът е по-добре. Със съпругата ми стояхме 15 дни. През това време се честваше рожден ден на Доган. В това време той се държа много добре с мен, както до този момент. Със съпругата ми присъствахме на рождения му ден. На самия рожден ден той се държа много добре с мен. След като излязох от санаториума аз му се обадих, може би на първия или втория ден. По думите му разбрах, че си е изменил отношението към мен. Пак така идва, поздравяваме, но не ме пита как си, що си? Разбрах, че има някакво съмнение към мен. След това се обадих на Атъф Шекерджиоглу и му казах, че искам да се видя с него. Първият път отидох в посолството, поговорихме, написах му, че искам да се видя с него някъде навън, за да можем да говорим. Той ми каза: „Ако имаш нужда от нещо, кажи. Лекарства, нещо трябва ли ти"? Казах му, че нямам предвид лекарства, защото те и с лекарствата стават някои работи, могат да сложат малко отрова и край. По-добре аз да си ги купувам. Нищо не съм искал от тях, нищо не са ми давали. Той ми каза да се лекувам, че не му изглеждам добре. Работата беше аз да намекна върху цялата ситуация около този документ. Шекерджиоглу трябваше да разбере, че тези документи са стояли четири дни в неговото бюро неохраняеми от никого.

Кой ви постави тази задача или вие така решихте?

Иван ми постави тази задача. Но разговаряйки на тази тема два пъти, опитвайки се да започнем да разговаряме по тази тема, Шекерджиоглу избягваше темата. Направих ме го в билярдната зала на стадиона тука на Левски. Той все ме питаше за заболяването, ще обядваме, така или иначе не успях аз да му обясня как стоят нещата.

Имаше ли основание да считате, че Атъф знае за отношенията ви с Иван Терзийски?

Не, от Иван разбрах, че Доган е посещавал посолството. Един път щях да ходя там.
Доган пак продължи да се държи резервирано, както по-рано. Поздравява, ако аз му подам ръка, иначе не поздравява.

За отношенията ви с Живко Попов, какво ви е известно за този човек?

Живко Попов го познавам още от началото на учредяването на движението, защото Ахмед Доган беше приятел с Пламен Симов. Пламен Симов пък е приятел с Живко Попов. Те доколкото знам в затвора са лежали заедно. Доган го беше поел, но след това вече те се скараха с Пламен Симов, за Живко Попов нищо не знам. Доган ми разправяше, но в разузнаването да е работил Живко Попов не знам, но Доган ми каза, че е работил към разузнаването. С него аз съм се виждал и само съм се поздравявал само.

Какво бихте казали за вашите отношения със Стоян Ганев, Димитър Луджев и какво знаете за отношенията на Доган с тези хора?

От Доган и от ръководителите около Доган знам, че много добри отношения поддържат Доган и Луджев, Доган и Ганев. Има ги за техни хора. Даже едно изказване имаше на Доган, че той е причината Ганев и Луджев съответно единият да стане министър на външните работи, а другият да стане министър на отбраната. Понеже от ДПС няма да участват в правителството на Филип Димитров.

С кои държавни и политически структури, респективно лица, е разговарял г-н Доган за предадения ви списък?

С Луджев е водил разговор, от него го знам, че Луджев го е викал. Той пред него е споменал само, че на турското посолство е дал списъка на БОДК.

Във вас попадала ли е информация, съставляваща държавна тайна?

Държавна тайна, беше ми попаднал документ от Възродителния процес. Не си спомням на кого го занесох това нещо. Това са едни разговори на политбюро, после е писано на стенограма това нещо. Такъв род документи бяха, строго секретно, поверително - да се вземе решение за преименуването на българските турци и т.н. Това беше.

Искам да ви предявя няколко документа, които са получени при нас с писмо от Националната служба за сигурност. Предявявам ви плик от 36-ти, запечатан с восъчен печат на НСВК. Става дума за видеокасета. Искам да видим какво има на тази видеокасета.

Аз видях нашето пристигане в посолството, нашето влизане в посолството и куфара, в който носех документите, които Доган ми ги предаде.

На видеозаписа аз забелязах една друга кола?

Аз забелязах колата на посланика на Република Турция в София, че навлизане колата я нямаше, но на излизане беше там.

Какво виждате на видеозаписът?

Това е разговорът, който го водим в леката кола на Иван Терзийски в присъствието на Гошо.

Колко време трае този разговор?

Около 20-25 минути.

Бяхте ли уведомил предварително г-н Терзийски за предстоящото ви посещение в турското посолство с Ахмед Доган на 4 октомври?

Да, аз му казах, че Доган ми се е обадил по телефона и ми е каза, че на 4 октомври ще ходим в посолството.

С посоченото писмо от НСС е изпратен и плик от 36-то. Пликът трябва да съдържа писмо до Президента на Република България?

Аз съм го писал. Съдържа по-големи обяснения за същността на ДПС и ролята, която играе в обществото.

Каква е всъщност целта на това писмо, искахте да информирате президента за вашето становище за...?

Да, за мое становище, за по-обширно. Тогава понеже не бях много добре.

Подписът е ваш?

Да, подписът е мой.

Ще го отворим в присъствието на г-н президента. Ако той счита, че е нужно, ще направим ксерокопие и вероятно копието ще му го предадем или пък оригинала, но то трябва да си стигне адресата, аз така мисля?

Защо досега не е отишло до него?

То е обяснено, за да може да послужи по съответното дело. С писмо от 36-ти ни е изпратена докладна записка. В нея се оказва, че при разговор с вас, от водещите ви оперативни работници, сте съобщил следните факти. На 24 февруари вечерта Ахмед Доган е споделил пред Шерифе Мустафа, Бааки Бедел, Юнал Лютви и вас, че знае за това, че НСС разполага с данни за това, че е предал списък в турското посолство и влизането му там е филмирано. Вие пред оперативните работници сте казал: Дойде г-н Доган при нас, този, този и този и каза, че му е известно това...?

Може, според мен, Луджев да му е помогнал и някои неща може от пресата да ги е научил.

На 15 април 1992 г., седмица преди да бъде образувано следственото дело по случая, до главния прокурор Иван Татарчев пише специално обръщение Обществен комитет „Оня списък", в който сред подписалите писмото се виждат имената на Благовест Сендов, Драгомир Драганов, Емилия Иванова, Крум Благов, Максим Минчев, Румен Петков, Любомир Иванов, Соломон Паси, Петко Георгиев и др. Те настояват главният прокурор да разпореди образуване на предварително производство по скандала. В писмото им се казва, че през изминалия период от над 2 месеца редица политици от различни политически сили направиха изявления, в които тези факти като цяло не бяха опровергани, а голяма част от тях направо бяха потвърдени, което Общественият комитет квалифицира като извършено тежко престъпление на шпионаж и трябва да се накаже с цялата сила на закона. В писмото се подчертава, че изтичането на информацията от службите към политиците е позволило тя да започне да се използва за политически цели, като първата публикация на тема „разпускане на парламента, сваляне на правителството, забрана на ДПС е във вестник „Демокрация" на 15 февруари, след като предишния ден Стоян Ганев е заявил това във Варна, цитира се интервюто и на Георги Марков от следващия ден и редица други публикации. Цитира се и признание на военния министър Димитър Луджев пред вестник „Диалог", че той е съобщил на Стоян Ганев. Добавено е и изказване на директора на НСС Чавдар Петков във вестник „Демокрация" от 16 март, че е разгласена „първична информация секретна и оперативна", която „се пази в тайна, за да имаме обективна възможност за работа". Цитират се изказвания на Михаил Неделчев, Александър Йорданов, който е шеф на парламентарната група на СДС, и Едвин Сугарев, след заседание на групата по случая на 25 февруари с участието и на премиера и министри, че тиражираните документи, визиращи Стоян Ганев и Ахмед Доган, не доказват нищо. В писмото на Обществения комитет до главния прокурор Татарчев се дава оценка, че „омаловажаването и опорочаването на оперативните данни цели случаят да се замаже и е направен опит за отклоняване на общественото внимание от главното: КОЙ Е ИЗГОТВИЛ СПИСЪКА, ПО ЧИЯ ПОРЪКА И ПОПАДАЛ ЛИ Е ТОЙ В ЧУЖДА ДЪРЖАВА". А по повод решението на Консултативния съвет по национална сигурност към президента Желю Желев, според което не са виновни нито господата Стоян Ганев и Ахмед Доган, нито директорите на НСС и НРС, в писмото се изрича може би най-точното определение на това, което се е случило и на причината то да се случи: „С други думи, политическото решение предвари или замени разследването".

Въпреки това юридическият екип полага усилия да докаже истината. Заедно с писмо до директора на Националната следствена служба Ани Крулева от 30 юни 1992 г., малко повече от месец след образуването на делото, директорът на НСС полк. Чавдар Петков изпраща на следствието по опис докладна записка на НСС от 30.06.1992 г., справка на НСС от 5.02.1992 г. - единствен екземпляр, писмо от 25.03.1992 г. до Президента на Република България и два плика с видеокасети, запечатани с восъчни печати със запис на посещението на Доган в турското посолство и разговора му с посланика. Петков уточнява, че приложените материали са придобити от строго секретни оперативни източници, които не подлежат на разгласяване. Днес такива материали с такива дати и такива видеокасети в делото липсват. Не е ясно поради какви причини Крулева не ги е предоставила по делото. Към не го са видеокасетите със запис на разпита на Мехмед Тефик и аудиокасета със запис на разговора му с оперативните работници, когато им съобщава за посещението в посолството. Липсват по делото и още записи, става ясно от думите на прокурора Асен Арсов, тогава в Главна прокуратура, сега - във Върховната касационна прокуратура, записи, които категорично подкрепят и доказват свидетелските показания на Тефик. Всички тези материали са гледани и слушани от политическия елит на България. Това става на 6 март 1992 г., когато 19 души отиват в президентството в 17 ч. и излизат в сутрешните часове. Гледали са и видеокасетата, която и до днес е в делото, заснела влизането и излизането на Доган от посолството на 4 февруари, и липсващите днес касети и записи. Всичко това е било достатъчно, за да пребледнеят, при това преди още Тефик да бъде разпитан и заснет на видеокасети, и преди Консултативният съвет по национална сигурност към президента да е прекъснал заседанието си от 25 март 1992 г. и посред нощ президентът Желю Желев, премиерът Филип Димитров, председателят на Народното събрание Стефан Савов и вътрешният министър Йордан Соколов да са посетили Тефик в болницата и да са изслушали разказа му.

Ето какво казва прокурорът Асен Арсов, който образува следственото дело на 23 април 1992 г.

Преписката ми е възложена по повод на това, че беше дошъл някакъв протокол, който беше подписан от тогавашния президент, председателя на парламента и други длъжностни лица, които са провели среща с лицето Тефик, и той обяснява как с Ахмед Доган са занесли един списък на турския посланик. Този протокол беше представен от прокуратурата и на базата на него съответно беше постановено образуване на, тогава се казваше, предварително производство. Оттук нататък, което ми се е запечатало в съзнанието, е че бях отпуска - това беше някъде в началото на септември. Тогава по телефона ми се обади тогавашната директорка на Националната следствена служба Крулева и ме помоли да отида в НСлС по много важен въпрос, свързан с това дело. Дори беше подсигурен автомобил, отидох, в нейния кабинет беше въпросното лице, което съвсем накратко се отрече от досегашните си обяснения и показания, свързани с този случай.

В нейния кабинет ли стана?

В нейния кабинет. То е нещо като заседателна зала. Това естествено негово поведение ме изненада, което на разследващите следователи, които бяха двама, разпоредих да му бъде назначена експертиза, която да установи неговото състояние - дали може да свидетелства или не, с оглед дори на повдигане на обвинение срещу това лице за набедяване. Оттук нататък делото е отишло по компетентност в градска прокуратура и нямам поглед.

Постановлението, с което сте го образувал, е по текста за разгласяване на държавна тайна. По материалите от делото обаче личи, че самото занасяне в турското посолство на някакви материали навежда на мисълта за 104 от тогавашния Наказателен кодекс - текстовете за шпионство. Дори един от следователите изказа такова мнение, че по-логично е било да се образува по 104. Защо не е за шпионските текстове, а е за разгласяване на държавна тайна?

Защо е по този текст - онези данни, които се съдържаха в протокола категорично водеха до извода, че са налице достатъчно данни за разгласяване на държавна тайна, а в хода на разследването би могло да се стигне и до друг извод. Но как е приключило разследването още един път подчертавам би трябвало да се обърнете към прокурора, който съответно се е произнесъл с окончателен акт. Доколкото си спомням имаше след това и решение на парламента по силата, на което тези факти и обстоятелства, които се съдържаха в т. нар. „Оня списък", вече не бяха държавна тайна. Може би това е основанието.

А как беше документирано самото влизане на двамата в турското посолство. Имаше ли записи, имаше ли приложени някакви охранителни камери, наблюдателни? Какво си спомняте?

Първо са категоричните показания на лицето, което придружава Доган и то предварително това лице беше съобщило на съответните органи. На НСС ли беше, на кой беше това не си спомням. Така че неговите показания бяха във връзка с това как ги е посрещнал турския посланик, какви изрази употребил отделно от това ползвани сега се казват специални разузнавателни средства - някакви устройства бяха насочени към прозорците на кабинета на посланика и се записва какво си говорят вътре.

Разговорът преди слизането в тъмната стаичка е бил записан?

Именно тогава, когато турският посланик разбира за какво става реч в представената папка, прекъсват разговора, явно са слезли в някакво друго помещение.

Посланик Ялчън Орал каква реплика казва?

Репликата беше „За това нещо ще ме затворят".

Впрочем по делото липсва какъвто и да било документ от президентството с указания за започване на дело.Голяма част от разпитите и другите процесуално-следствени действия по делото е извършил Ангел Дончев, тогава следовател в Националната следствена служба, сега прокурор.

Ето какво разказва той:

Делото е образувано по процесуалния ред, посочен в закона от прокурор. Беше ми възложено от ръководителя на Следствената служба г-жа Крулева. Заедно с колегата Стойков, двамата извършихме следствените действия по това дело. То възбуди широк обществен интерес, а това не е случайно. Нещата бяха много сериозни, много сложни, много деликатни. Костваха ми много и в личен, и в професионален план, което е друга тема. Безспорно първоначалните данни бяха много сериозни, изключително смущаващи и дори, от моя гледна точка като юрист, това дело трябваше да бъде образувано по 104 от НК.

То е образувано по 357 от НК, което тогава е било разгласяване на държавна тайна.

Следваше да бъде образувано по 104, тъй като имахме достатъчно данни за това, че е предадено сведение, съставляващо държавна тайна.

104 - това е предателство и шпионство, текста гласи „Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или чужда организация сведения, представляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода за 10 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Точно това имам предвид - че не само разгласяване, но и събиране и данни, че е извършено предаване на тези сведения с тази цел на чужда държава, в случая Турция.

Какво се случи на 4 февруари, така както по делото сте го установили?

Според свидетеля Мехмед Тефик на 4 февруари той отишъл в посолството на Турция като придружител на Доган, като са носили куфарче, Тефик е знаел какво се съдържа, а именно определени материали, свързани с организационния живот на ДПС, материали, с които Доган е считал, че трябва да запознае турския посланик и „оня списък", като Ахмед Доган е разговарял с посланика на Република Турция в т.нар. „тъмна стая" на посолството и според свидетеля тогава той е предал „оня списък" на посланика.

Всичко това било ли е документирано със записи на камери охранителни на посолството и с външно наблюдение?

Влизането в посолството да. Това не се и спори по делото.

Бяха ли приобщени към делото тези записи?

Да.

Т.е. те са доказателство?

Да, бяха.

Информация, която представлява държавна тайна, се определя със закон...

И списъка на сведенията.

Проверено ли е дали тази информация, която е предадена, представлява държавна тайна сред материалите по делото?

Категорично представлява държавна тайна. Така беше структуриран законът и респективно списъка, че служителите на посолствата, които имат отношение към службите, говоря за щатните служби - разузнавателни, контраразузнавателни, безспорно съставляват държавна тайна.

В първия разпит той потвърждава всички тези обстоятелства, дава точни подробности за всичко това, което се е случило. Какво обаче наложи повторния му разпит няколко месеца по-късно - през октомври, когато той изменя показанията си и започва да твърди друга версия - че Доган е говорил за списък, който поискал от външния министър Стоян Ганев, номенклатурни кадри, участвали във възродителния процес?

Този свидетел, който е и единствен на акта на предаването, е възела, решаващият момент в това дело. Единственото неговата позиция, изразена по един доброволен и категоричен начин, би могла да определи хода на това дело. Т.е. доказани ли са доказателствата по него или те не са безспорни и в тях има съмнения. В този смисъл, когато Тефик поиска да разговаря с мен, и ме попита в крайна сметка участвайки в това дело и давайки тези показания, аз считам ли, че неговият живот и неговото спокойствие и неприкосновение са гарантирани по един начин, че той да бъде действително спокоен. Беше много тежък момент за мен и аз му казах, че такива гаранции аз не мога да му дам, независимо, че съм следователя, който го разпитва. Всъщност от негова гледна точка, аз носех отговорност за неговата съдба. Нямаше как да му обясня, че това не е така и тогава нямаше такъв механизъм в държавата, който да гарантира каквото и да било на свидетеля. Той ми даде да разбера по един деликатен, но недвусмислен начин, че се страхува за живота си и има основания за това. Скоро след това поиска да бъде преразпитан и смени показанията си.

Той оплака ли ви се директно дали е оказван натиск върху него?

Не директно, но за мен нямаше съмнение какво искаше да ми каже.

Смятате, че той се е отказал под натиск?

Да.

Споделил ли е за някаква заплаха срещу него заради това дело?

Така разбрах.

А кой го е заплашвал, това разбрахте ли?

Не мога да бъда сигурен.

Как стана влизането му в болницата? Официално той изпаднал в някаква депресия.

Така заяви. И там е разговарял с президента и още няколко отговорни държавни мъже.

Преди това обаче той изпада в някаква депресия и твърди, че със съдействието на ръководството на ДПС е настанен в правителствена болница. Тук вече има две тези, които се разминават. Едните твърдят, че оперативния работник Иван Терзийски от НСС е стоял там, за да му оказва натиск в болничната стая, а другите твърдят, че просто Иван Терзийски го е пазил от външен натиск.

Не мога да ви отговоря, тъй като не съм се интересувал в тази част на нещата. По това дело всичко е било възможно. Но разберете ме добре, аз се занимавах с официалната част на разследването. Само фактите, които могат да бъдат събрани по ред на НПК и моята задача беше да ги събирам, анализирам и да дам своята правна оценка за тях. Има много неща, които прозират в това дело, които се виждат, но те не могат да бъдат посочени и обяснение с езика на и изказа на юрист, защото не могат да бъдат доказани.

Дали ви е станал известен фактът, дали изобщо ви е минавала такава информация, че е правен опит той да бъде отровен?

Само ще кажа, че нищо по това дело не би ме учудило, но не разполагам с факти и доказателства.

Това не сте чувал.

Не, не.

Като говорим за посещението в болничната стая, това е станало в момент, когато от няколко часа се е провеждало заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента Желю Желев. Заседанието прекъсва. Самият президент Желев, Йордан Соколов, по това време министър на вътрешните работи, Стефан Савов, председател на Народното събрание и Филип Димитров, министър-председател, отиват в болничната стая и разговарят с него. Това нещо остава извън делото - защо не е протоколирано, защо няма никакъв документ, не са и разпитани те четиримата какво са разговаряли с него и дали точно това не е бил момента на оказан натиск срещу него?

Президентът Желев е разпитван по това дело. Не можахте ли да намерите протокол? С директора на службата г-жа Крулева отидохме в президентството и проведохме разговор с президента Желев. Той ни разказа, че е проведено заседание на Консултативния съвет на национална сигурност, на което е било взето решение в конкретната ситуация да се да се посети болницата с оглед здравословното състояние на свидетеля и да се проведе разговор с него. Такъв разговор е бил проведен, при който Тефик е разказал нещата по начина, по който ги разказа на мен и са отразени в протокола. В последствие се уточнихме с президента, че можем да изискваме екземпляр от протокола на заседанието, от който да стане ясно как е протекло самото заседание на Консултативния съвет и какъв е бил разговора при свидетеля, какъвто протокол се получи и е приобщен към делото.

Извън юридическите норми какво е вашето впечатление като човек. Какво е свършил Стоян Ганев и какво е свършил Доган, независимо от това какво е успяло да събере и докаже следствието.

Моето мнение не се различава от това на много други хора, които са навътре в кухнята на нещата. Това се е случило.

Доган е влязъл в посолството и нещо е занесъл. Стоян Ганев каква роля има?

Той е създал организацията по набирането на сведенията, които са предадени чрез неговите служители в отдел кадри. Това е безспорно установено, но доказателствата не са достатъчно - или не могат да бъдат събрани въобще доказателства, или не са безспорни. Тази нагласа в част от обществото, че след като знаем какво е станало, и то прозира, защо този човек не в затвора всъщност от гледна точка на правоприлагането не е състоятелна. Доказателствата трябва да са безспорни, категорични, безпротиворечиви, а в това дело не беше така.

Според вас по какви съображения в крайна сметка, това дело не видя реализация, т.е. не беше внесено в съда?

Моето становище като юрист е, че делото нямаше да издържи в съда. По един безспорен начин да се докаже, че при така събраните доказателства, че Доган в тъмната стаичка е предал именно „оня списък" обективно не беше възможно.

Дума срещу дума се получава.

Правилно - дума срещу дума. Такова дело, независимо, че юристът не трябва да се съобразява с това, но си представете и обществената нагласа и натиска върху този състав, който буквално в ситуация дума срещу дума би постановил осъдителна присъда. Не можех да си представя, че ще се случи.

Политическо ли е било това дело?

Имаше и политика, разбира се, много политика, но това е извън нас, извън водещите разследването.

Възможно ли е да са били чисто политически целите, или други такива извън юридически, целите поради които е образувано то и изобщо е бил изваден на бял свят този случай. Т.е. политиката да е надделявала при съображенията на водене на този случай?

Най-лесно ми е да кажа да, и да говоря така както ме устройва. Истината е по-различна. От момента, в който ми беше възложено от директора на службата до момента когато бяха събрани доказателствата и започна да се оформя и събира делото с политика по това дело не е говорено. Натиск върху мен и колегата Стойков от някаква посока не е имало, включително ние да се опитваме да налагаме мнение на директора на службата. Всъщност ние тримата бяхме наясно какво се случва. Политиката прозираше във всеки един детайл на това дело, но то не е от нас, то е от самия характер на събитията. Ще ви кажа, че и ние сме хора, имаме и житейска позиция, умеем да анализираме, умеем да мислим. В един момент към края на делото започнахме да говорим за политическите последици от това дело. Разбирате, че това е нормално, няма как да се избяга от това. И ние бяхме напълно наясно, че ако това дело приключи с обвинение и това обвинение издържи в съда, това дело естествено ще има политически последици. Бяхме напълно наясно, че политически последици ще има и обратното - ако не съумеем да докаже. То ще бъде интерпретирано от политиците всеки в собствена изгода. Нямаше къде да скрием от това. Единственото, което можехме да се опитаме да направим - да се опитаме да съберем всички възможно доказателства, да имаме едно аргументирано правно становище и да издържим на натиска независимо от посоката. В крайна сметка по това дело съм категоричен и говоря с цялото си вътрешно убеждение, че житейските факти сочеха, че категорично, че цялата тази случка се е случила. Но като установена правно фактическата обстановка, като правни аргументи, които да накарат състава, който ще трябва да го реши, който ще кажат тези двама души са виновни, не можехме да съберем. И то не защото не сме искали, а защото самият факт, самата верига от събития, която извежда до извършените действия, не можеше да бъде подкрепена извън тези показания на единствения свидетел, който в един момент се отказа от тях.

Дали не са избързали службите и ако са изчакали още малко било ли е възможно да се развие това и да се облече в по-сериозни доказателства?

Имало е такива възможности си мисля аз. Съответните възможности на службите са били да изчакат бъдещи контакти между Доган и Ганев, коментари техни, други действия - напълно е възможно да се съберат още доказателства.

Със вас обаче в този разговор констатираме, че има неразпитани свидетели, които биха могли да говорят - ето вие казвате могло е да се съберат още доказателства. Излиза, че постановлението за прекратяване като че ли е постановено при непълнота на доказателствата?

Разбира се, че е така. Но по такова дело биха могли да се събират огромен обем доказателства още и още, и винаги ще остане неразпитан, винаги може да се твърди, че има непълнота на доказателствата. Главният факт на предаването не съумяхме да докажем по един безспорен начин.

От разпита на Ахмед Доган прави впечатление, че не е зададен нито един въпрос. Защо не му зададохте нито един въпрос. Той да не би да си изпрати писмено становище?

Доколкото си спомням разпита се проведе в кабинета а директора на службата г-жа Крулева. Напълно е възможно въпросите да са били уточнени преди да започне разпита и той да е отговарял във връзка с уточнените въпроси. Но нямам ясен спомен дали е въпрос отговор или е разказ от него в свободна форма.

Участници в разследването сочат, че е съществувал запис на не просто влизането в посолството на Доган и Тефик, а срещата на Доган с турския посланик преди да слязат в тъмната стая, момента, в който той вади документите, включително реплики на посланика. Защо такъв запис не фигурира по делото?

Такъв запис не е предоставен по делото. По тези времена технически беше възможно използването и на такъв запис, но няма спомен и не ми е предоставян.

Отново стои въпросът кой и защо е преценил кои записи да влязат по делото и какво да бъде скрито от разследващите органи. Този въпрос, оказва се, би бил ключов за съдбата на това дело - тогавашният градски прокурор на София Нестор Несторов признава, че едва ли би прекратил делото, ако между кориците му се намираха всички тези липсващи записи. Последният документ по делото - заключението с мнение за прекратяване, подписан от следователя Владимир Стойков, заместник на директора на Националната следствена служба Ани Крулева, и внесен в прокуратурата, след който вече не са извършвани никакви процесуално следствени действия, и в делото няма документ след тази дата, е от 24.10.1992 г. В него Стойков предлага делото да се прекрати не поради недоказаност на престъплението, а поради липса на извършено престъпление. Твърде интересен е фактът, че Нестор Несторов прекратява делото след цели 3 години - постановлението за прекратяване носи датата 14.12.1995 г. и досега все още е ръкописно. В него Несторов пише, че предварителното разследване се е занимавало с факти по установяване обстоятелствата около изнасянето на сведения, съставляващи държавна тайна, в редица публикации през 1991 г., а именно - във вестник „Дебати"от 23.03.1990 г., 9.04.1991 г. и 16.04.1991 г., в. Труд от 6.05.1991 г., в. „Репортер 7" от 12.03.1992 г. Разследването е установило, че действително е бил изработен „Списък на българските дипломатически представителства, получил известност под наименованието „Оня списък". Съществуват несъмнени доказателства, че т.нар. „оня списък" е бил на разположение на Ахмед Доган, категоричен е Несторов. Ахмед Доган и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София, пише Несторов, срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и т.нар. „оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал редица имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „оня списък", са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа. Това е наложило тяхното отзоваване, както и разместване в отделни случаи. Посочените данни в списъка са нанесени, съгласно заключенията на експертизите, от Живко Попов, който е съставил списъка с цел подпомагането на кадрови промени в МВнР от министър Стоян Ганев. В този смисъл са и показанията на свидетелите Красимира Андреева, Валентин Иванов, Велислав Добрев, Красимир Хърлев, пише още в постановлението. За улесняване задачата на Живко Попов те са му предоставили щатното разписание на МВнР и телефонния указател. Първоначалните изявления на Тефик са подкрепени с поредица от косвени доказателства, събрани по оперативен път. Посещението в посолството на Република Турция на 4.02.1992 г. също, признава Несторов. Въпреки това обаче според него след промяната на показанията на Тефик фактът на предаването, както и какво всъщност е предадено и ксерокопирано от турските дипломати остава недоказан. „Не е налице издаване на държавна тайна от Ахмед Доган. Липсват доказателства, събрани от НРС и РУМО за изменение на оперативната обстановка в държавите, където има наши служители в качеството им, визирано в т.н. „оня списък". Не е възможно събирането на нови доказателства. Предварителното следствие е пълно", отсича Несторов и прекратява делото.

Ето какво казва днес Нестор Несторов:

Последните материали по делото датират от края на октомври, първите дни на ноември 1992 г. Вие сте подписал прекратителното постановление едва през 1995 г. Защо три години по-късно?

Доколкото си спомням делото прекалено дълго и необосновано се бавеше в НСлС. Конкретно наблюдението не съм го извършвал аз. Отделно от това, след като делото дойде при мен с мнение за прекратяване, в него се съдържаше протокол за разпит основния свидетел, който се отказваше от преди това дадените показания и този разпит беше проведен от прокурор от главна прокуратура тогава. Т.е. аз нямаше какви допълнителни следствени действия да върша или да давам указания за такива. Единственото, което направих е, че поисках от службите официално чрез писмо да бъда уведомен дали тази информация, за която се твърди че е изнесена с онзи списъкм е допринесла по някакъв начин до подмяна на сътрудници или до някакви вреди, размествания и т.н. Този отговор се забави извънредно много и едва когато дойде служебното правителство на Ренета Инджова за три-четири месеца, тогавашният временен вътрешен министър намери сили и кураж да ми отговори. От отговора и на самия министър и на другите институции произтече изводът, че не са настъпили вреди за националната сигурност на България, което ми даде още по-голямо основание при наличието на други доказателства и при промяната на позицията на основния свидетел да прекратя производството. Забавянето се дължи на това, че много се забавиха отговорите от тези служби.

Асен Арсов - прокурор от главна прокуратура тогава, който е образувал това дело с постановление, той казва, че самото посещение на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в турското посолство е било записано - разговорът преди влизането в тъмната стаичка и предаването на самия списък. Вие такъв запис виждал ли сте по делото, фигурираше ли такова нещо?

Такъв запис нито съм виждал, а не съм и чувал за това. Едва сега от вашите думи разбрах, че е имало такова доказателство. Ако аз знаех, че има такова доказателство и то е надлежно, може би щях да предизвикам някакъв вид допълнително разследване. Но нито съм чувал, нито съм намирал по делото подобно доказателство или доказателствени средства.

При това положение изменянето на показанията на свидетеля може би нямаше да е решаващия фактор за прекратяването, така ли?

Той не можеше съвсем произволно да промени показанията си, защото ние щяхме да го разобличим. Очевидно това са нови доказателства, но към днешния момент едва ли каквото и да било в тях може да бъде използвано, за съжаление.

Ако въобще е имало такъв запис кой и къде е решавал дали той ще влезе по делото или няма да влезе?

Този запис е следвало да бъде приобщен към доказателствата по делото. Тогава, а и сега, тези работи не се правят по хрумването на отделно лице, а при спазването на определена процедура. Мога да ви кажа, че самото образуване на делото е станало твърде късно. За нас от прокуратурата и този въпрос е останал неизяснен - защо делото е образувано почти 2,5 месеца след като тези факти са станали известни. За нас това също е необяснимо. Очевидно е, че правовия ред в държавата е бил поставен под сериозна въпросителна от хората, които са имали тази информация на разположение.

Асен Арсов казва, че моментът, в който Тефик се отказва от показанията си, това е станало в кабинета на Ани Крулева, тогава директор на НСлС. Вие сега казвате, че делото се е бавило повече от осем месеца там. Дали Крулева не факторът, който да е оказвал някакъв натиск, да е организирал някакво манипулиране по това дело, така че да не излезе положителен резултат, т.е. да не е годно за внасяне съда.

Аз не зная какви са били конкретно действията на Крулева по това дело, защото няма протоколи за разпитите или други следствени действия с нейно участие. Но тя беше тогава директор на тогавашната Национална следствена служба, или Главна следствена служба, само знае, че някои следователи споделяха далеч след това,че тя е била посещавана от някои лица, тогава заподозрени. Не мога да кажа имена

Г-н Несторов, първоначалният етап, още при образуването на делото, то е образувано по текста за разгласяване на държавна тайна. От самите събрани материали обаче и от думите на участници в разследването, по-скоро то е трябвало да бъде образувано по 104 от тогавашния Наказателен кодекс, текстовете за шпионство. Вашето мнение.

Очевидно е, че прокурорът, който го е образувал, е нямал представа за мащаба на пораженията, а може би той е имал някакви служебни задължения с тогавашното ръководство на прокуратурата, което пък да е било посетено по-рано от него в развитието на този въпрос. След като аз се включих в делото като градски прокурор, почти година след като е било образувано и при свършен факт, за мен не представляваше някакъв особен интерес това да разбера защо е образувано по 357, а не по член 104. Така или иначе член 104 изискваше установяване на пряката вина от действията на тези лица, а такава по делото липсваше.

Ето защо липсващите незивестно по чие решение записи са решаващи. Те всъщност оборват първия мотив на Несторов за прекратяване на делото. А вторият е оборен от документи на НРС и НСС по самото дело. Както се вижда от приобщената към делото информация от началника на военното разузнаване ген.-майор Чавдар Червенков от 13.07.1992 г., не е вярно твърдението на Несторов, че не са настъпили вреди за службата - в писмото е описано конкретно в какво се състои изменението на оперативната обстановка, влошаването й и последвалият отказ от сътрудничество в полза на военното ни разузнаване. Червенков пише:

„Недвусмислено констатираме влошаване на ефективността от водената разузнавателна дейност, в т.ч. и понижено качество на добиваната информация, което се дължи основно на:

- прогресивно намаляване през периода на местата, заемани от наши работници в задграничните представителства. Така например през т.г.са върнати такива от Атина, Истанбул, Париж, Виена, Стокхолм, Женева, а въпросът със съставите на посолствата в Турция и Гърция в се още не е решен окончателно. Уволнени са всички наши работници на прикритие в Централното управление на МВнР. Всичко това оказва отрицателно влияние върху психологическия климат в нашите звена

- особено силно отрицателно въздействие върху състава на УРС оказват предприеманите в средствата за масова информация периодични атаки срещу „специалните „ служби.

- Несигурност на състава на УРС в статута на използваните прикрития, особено тези по линия на МВнР, което води до въздържане от активна работа главно поради опасения от разконспириране.

Като крайна тенденция се очертава отказ на различни категории от сътрудничество с българското военно разузнаване."

Чавдар Червенков и Бриго Аспарухов впрочем отричат да са изпращали до Нестор Несторов писма със становище, че не са настъпили вреди за съответните служби.

Очаквайте продължение!