За 18-ти пореден път Младежки дом-Враца беше организатор на Национален поетичен конкурс „Любовта…” 2018. В тазгодишното издание творби изпратиха 60 автори от цялата страна.
Жури от утвърдени врачански поети в лицето на председателя Галина Ганова и членове Виктория Иванова и Иван Пенев присъди следните награди:
1-во място – Деница Ангелова – с. Хърлец, обл. Враца
2-ро място – Ивелина Цветкова – гр. Горна Оряховица
Поощрителни награди:
1. Мая Нарлиева – гр. Харманли
2. Пепа Петкова - гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
3. Симона Колева – гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
4. Елизабет Валентинова – гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
5. Емил Павлов – гр. Чипровци
6. Ангелина Цанкова – гр. Лом
Специална награда на Рени Митева – гр. Мездра
Наградите ще бъдат изпратени по пощата.
1-во място – Деница Ангелова
Само толкоз
Аз може и безславна
да умра,
и ничия навеки
да не бъда.
Но мога ледове да разтопя
сред мислите греховни на осъден.
За него да съм шепа светлина,
молитва бяла,
размисъл
и прошка,
в една секунда крехка –
свобода,
в пустинен свят –
разцъфнала овошка.
И той да ме дочака.
Щом ме зърне
в предсмъртен час -
утеха да му дам.
Да няма страх от никоя присъда.
В последния си ден да не е сам.
Защото да си малко –
значи много,
за който е загубил вчера
всичко.
И нему стига само…
само толкоз -
в един единствен миг
да е обичан.
Жури от утвърдени врачански поети в лицето на председателя Галина Ганова и членове Виктория Иванова и Иван Пенев присъди следните награди:
1-во място – Деница Ангелова – с. Хърлец, обл. Враца
2-ро място – Ивелина Цветкова – гр. Горна Оряховица
Поощрителни награди:
1. Мая Нарлиева – гр. Харманли
2. Пепа Петкова - гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
3. Симона Колева – гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
4. Елизабет Валентинова – гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци”
5. Емил Павлов – гр. Чипровци
6. Ангелина Цанкова – гр. Лом
Специална награда на Рени Митева – гр. Мездра
Наградите ще бъдат изпратени по пощата.
1-во място – Деница Ангелова
Само толкоз
Аз може и безславна
да умра,
и ничия навеки
да не бъда.
Но мога ледове да разтопя
сред мислите греховни на осъден.
За него да съм шепа светлина,
молитва бяла,
размисъл
и прошка,
в една секунда крехка –
свобода,
в пустинен свят –
разцъфнала овошка.
И той да ме дочака.
Щом ме зърне
в предсмъртен час -
утеха да му дам.
Да няма страх от никоя присъда.
В последния си ден да не е сам.
Защото да си малко –
значи много,
за който е загубил вчера
всичко.
И нему стига само…
само толкоз -
в един единствен миг
да е обичан.
