Велико Търново тържествено отбеляза 180 години от Велчовата завера - един от най-значимите опити за българско национално освобождение през първата половина на 19-ти век. Честването бе организирано от общината в партньорство със Сдружение „Пазители на българщината” и Фондация „Българе”. Снощи на площад „Велчова завера” кметът Даниел Панов и официалните лица поднесоха венци и цветя пред едноименния паметник.
Шествие, водено от духовия оркестър на НВУ "В. Левски", премина от Велчова завера до площада пред Царевец. Там кметът се обърна към всички присъстващи с думите: "Този опит за национално-освободително движение през 1835 година не е прецедент, а продължение и ярка демонстрация на несломимата воля на търновци в борбата им за свобода. Велчова завера не се появява на празно място. Тя е продължение на Първото Търновско въстание от 1598 и на Второто Търновско въстание от 1686 година. При всяко раздвижване на международния политически ред, при всяка възможност за борба за свобода нашите славни и достойни предци са вземали оръжието и са поемали по пътя на саможертвата”.
„Тази битка е била неравна и обречена. Въпреки всичко предците ни са ни завещали блестящ образец на това как се воюва за род и родина. Как дори в най-непрогледният мрак трябва да се правят усилия и да се търси изход в името на Търново и на България. Преди 180 години в Търново смели и достойни мъже затварят дюкяните. Скриват жените и децата и тръгват с кремъклийките против империята. Обричат на гибел себе си и близките си, защото гордостта на Търново и надеждата за България стоят за тях над всичко”, подчерта градоначалникът.
„Велчова завера не постига своята политическа цел. Тя обаче ни завещава нещо много повече от паметника на Баждарлък. Тя ни учи и днес, че свободата не е подарък. Свободата е състояние, за което трябва да се полагат усилия и грижи. Свободата е резултат само от общите ни и задружни усилия, както ни учеше Васил Левски. Днес всички ние свеждаме глави на признателност пред Велчо Атанасов – Джамджията, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковският манастир отец сергий, учителя Андон Никопит, Георги Мамарчев, както и на техните съратници и сподвижници. Прекланяме се пред тези светли личности, пробили мрака на робството с кладата на своята саможертва. Като признателни Великотърновци и българи днес ние свято тачим и пазим паметта на героите, вградили себе си в българската свобода”, завърши словото си Даниел Панов.
След тържественото слово на кмета площадът пред Царевец бе изпълнен от „воеводите“ на ансамбъл „Българе“. Те положиха клетва за вярност сред блясъка на факлите и целунаха трибагреника. Близо час пред историческия хълм се извиваха кръшни хора и звучаха любими народни песни. Честването завърши с аудио- визуалния спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина”. Сред официалните гости бяха народни представители, областният управител Пенчо Пенчев, кметът Даниел Панов и неговият заместник Ганчо Карабаджаков, председателят на Общинския съвет Николай Ашиков и др.
Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновския край през 1835 година. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти. Сред основните организатори на заверата са заможният търговец Велчо Атанасов - Джамджията, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игуменът на Плаковския манастир - отец Сергий, учителят Андон Никопит и кап. Георги Мамарчев от Котел. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци основно от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово.
