Първият биограф на Васил Левски не е Захари Стоянов, както се знае у нас, а Георги Яковлев Кирков, който е чичо на известния социалист Георги Кирков-Майстора. Стереотипът по темата разчупва в най- новата си книга преподавателят по история във Великотърновския университет проф. Иван Стоянов. Вчера той представи в БАН монографията „Първият биограф на Апостола“, на която е съавтор с доцент Ружа Симеонова-директорка на научния архив на Българската академия на науките.
Георги Яковлев Кирков завършва гимназия в град Николаев /Украйна/, където живее в прочутия пансион на Тодор Минков. По- късно учи две години в Технологическия университет в Петербург, след което довършва висшето си образование в Одеса през 1876 г. Завръща се в България по време на Руско-Турската война и работи в гражданска канцелария, участва в Учредителното събрание и изработването на Търновската конституция, става първият директор на Националната библиотека, директор на Държавната печатница и създател на Картографския институт у нас. Изключителен ерудит, за когото материалните облаги от заеманите длъжности остават без съществено значение. Истински строител на Нова България, но не като Симеонрадевите, които хукват да гонят постове. Той завършва биографията на Васил Левски на 20 март 1882 година, две години преди тази на Захари Стоянов. От скромност не оставя името си върху ръкописа. На другия ден безплатно раздава книгата на ученици и гражданите на София, за да знаят за Апостола. За мен той много по- добре се е справил от останалите биографи на Левски, защото му дава една изключително реалистична оценка. В биографията, написана от Захари Стоянов през януари 1884 година, Дякона е почти митологизиран, докато при Георги Яковлев Кирков е истински, разказа проф. Иван Стоянов.
В книгата става дума и за първия уредник на музея на Васил Левски в Карлово- Никола Славчев. Той например твърди, че 95 % от датите и събтията в биографията на Апостола от Стоян Заимов са измислени и нямат нищо общо с действителността, обяснява проф. Стоянов. Той отделя внимание и на събитията, свързани с градежа на паметника на Апостола, за които много малко се знае и говори. Строежът започва през август 1878 г. и продължава цели 17 години, като междувременно са откраднати материалите. Инициативата за вдигането на паметника е на временнния руски губернатор на София Пьотър Алабин. Проектът предвижда под монумента да бъдат погребани костите на Васил Левски и главата на Георги Бенковски.
Интервюто с проф. Стоянов можете да чуете в звуковия файл.
