"България трябва да търси съюзници сред другите държави, за да не се променя философията на европейските фондове", каза днес в Сухиндол вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея държавата е длъжник на кметове на общини като Сухиндол и трябва да застава зад местната власт с всички възможни инструменти. Илияна Йотова гостува в Сухиндол за тържествата, посветени на празника Трифон Зарезан, който се организира за 152 - и път.
"Има една много неприятна и отрицателна тенденция - донорството чрез европейските фондове, което имаше за задача да изравни стандартите на живот на хората от ЕС да бъде заменено с т.нар. план "Юнкер", който залага повече на инвестициите, печалбите и частните проекти", каза Йотова. Според нея ако се запази тази тенденция, пари за магистрала "Хемус" няма как да има.
Йотова подчерта, че тази година започва договарянето за следващия програмен период след 2020 година. България трябва да представи своите проекти и да търси финансиране, а изграждането на магистралата трябва да бъде на едно от първите места, категорична е Илияна Йотова.
На журналистически въпрос за замразените средства за образование, вицепрезидентът отговори, че Европейската комисия прибягва до такива крайни мерки в изключително редки случаи, което означава, че става въпрос за тежки нарушения.
"Трябва да настояваме за отпадането на два текста от Дъблинското споразумение", каза още вицепрезидентът Илияна Йотова. Първият текст е този, който задължава мигрантите, които стъпят на територията на България, защото тя е външна граница, непременно да подават молби за убежище у нас. Другият е текстът, според който мигранти, регистрирани у нас, но отишли в друга държава, трябва да бъдат връщани обратно на българска територия.
Йотова обясни, че тези текстове и сега не работят и стимулират каналджийството и трафика на хора.
За да се реформира Дъблинското споразумение, България може да намери съюзници в лицето на Гърция, Италия, Испания, Малта и други външни граници на ЕС, смята Йотова. Според нея ситуацията на българо-турската граница продължава да бъде опасна, а страната продължава да не получава достатъчно солидарност от Европа за решаването на тази криза.
Пред президента Румен Радев, който по конституция отговаря за външната политика на страната, предстоят много важни задачи, обясни още Йотова. Той трябва да говори и да търси съюзници сред европейските партньори, за да може страната да бъде подпомогната.
На дневен ред в Европа стои пакет от директиви и регламенти, които се отнасят както за промените в Дъблинското споразумение, така и за системата на пръстовите отпечатъци, за еднаквите критерии за убежище, за така наречения списък на несигурните държави. По тези въпроси България трябва да има единна позиция и национален консенсус, за да бъде тази позиция силна навън, коментира още Йотова.
"Най-лошото е, когато сменяме националния интерес, според правителството, което ни управлява", заяви още вицепрезидентът
"Има една много неприятна и отрицателна тенденция - донорството чрез европейските фондове, което имаше за задача да изравни стандартите на живот на хората от ЕС да бъде заменено с т.нар. план "Юнкер", който залага повече на инвестициите, печалбите и частните проекти", каза Йотова. Според нея ако се запази тази тенденция, пари за магистрала "Хемус" няма как да има.
Йотова подчерта, че тази година започва договарянето за следващия програмен период след 2020 година. България трябва да представи своите проекти и да търси финансиране, а изграждането на магистралата трябва да бъде на едно от първите места, категорична е Илияна Йотова.
На журналистически въпрос за замразените средства за образование, вицепрезидентът отговори, че Европейската комисия прибягва до такива крайни мерки в изключително редки случаи, което означава, че става въпрос за тежки нарушения.
"Трябва да настояваме за отпадането на два текста от Дъблинското споразумение", каза още вицепрезидентът Илияна Йотова. Първият текст е този, който задължава мигрантите, които стъпят на територията на България, защото тя е външна граница, непременно да подават молби за убежище у нас. Другият е текстът, според който мигранти, регистрирани у нас, но отишли в друга държава, трябва да бъдат връщани обратно на българска територия.
Йотова обясни, че тези текстове и сега не работят и стимулират каналджийството и трафика на хора.
За да се реформира Дъблинското споразумение, България може да намери съюзници в лицето на Гърция, Италия, Испания, Малта и други външни граници на ЕС, смята Йотова. Според нея ситуацията на българо-турската граница продължава да бъде опасна, а страната продължава да не получава достатъчно солидарност от Европа за решаването на тази криза.
Пред президента Румен Радев, който по конституция отговаря за външната политика на страната, предстоят много важни задачи, обясни още Йотова. Той трябва да говори и да търси съюзници сред европейските партньори, за да може страната да бъде подпомогната.
На дневен ред в Европа стои пакет от директиви и регламенти, които се отнасят както за промените в Дъблинското споразумение, така и за системата на пръстовите отпечатъци, за еднаквите критерии за убежище, за така наречения списък на несигурните държави. По тези въпроси България трябва да има единна позиция и национален консенсус, за да бъде тази позиция силна навън, коментира още Йотова.
"Най-лошото е, когато сменяме националния интерес, според правителството, което ни управлява", заяви още вицепрезидентът
