На 81-годишна възраст почина поетесата Надежда Захариева. Тъжната вест съобщи семейството й.
"С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни! Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет!", пишат близките й.
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в Радово. Тя е българска поетеса, писателка и преводач.
"На 3 ноември, преди 78 години, малко преди да изгрее слънцето, съм се появила на бял свят в селото на баща ми – Радово, Трънско. Нарекли ме Надежда. Няколко месеца след раждането ми баща се върнал от фронта, взел жена си и вече трите си деца и се върнал отново в гр. Светиврач (днес – Сандански), където се бил запознал с майка ми, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско. Там съм поела първата си съзнателна глътка въздух. Всичките ми безгрижни детски спомени са свързани с този град. И защото, както казват, първата любов ръжда не хващала, много обичам този град", разказва самата тя.
Завършва Френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Омъжена е за поета Дамян Дамянов. Тогава в литературните среди предричат кратък живот на този брак. Той обаче продължава 35 години – до смъртта на поета.
Надежда Захариева е автор на повече от 17 стихосбирки и на три книги с белетристика. Писала е стотици текстове за песни на естрадни изпълнители. Сред тях са „Може би“ на група „Сигнал“, „Разпилей ме ти цялата“, “Сълза” на Лили Иванова, „Любовта е" на Хайгашот Агасян. Има много нейни текстове, по които Мария Нейкова е композирала балади. Двете заедно имат около 100 балади. Писала е песни и за Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, Бисер Киров, Стефка Берова, Райко Кирилов и Илия Луков.
През 1979 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Непредвидени стихотворения". Следват „Живот като живот" (1983), „Ако не бързаш толкова" (1987), „Загубих си усмивката" (1995), „Казвам се Надежда" (1995), „Нелюбовно време" (1997), „Но млъкни, душо" (1998), „Горчивки" (1999), „Облачно" (2000), „Въже от свобода" (2002), „Гълъб ме споходи на Игнажден" (2004), „Пепел от страст" (2005), „Любов?!?" (2006), „Една Надежда" (2008).
През 1994 г. излиза автобиографичната ѝ книга „Сливи за смет“, в която тя разказва за 35-годишния си съвместен живот с Дамян Дамянов. Втората част на книгата излиза през 2001 г., а през 2003 г. - психологическият ѝ роман „Тя и тримата".
Работила е като технически сътрудник и редактор в две от изданията на Съюза на българските писатели. Водила е телевизионното предаване за литература „На ти с Надежда Захариева". От 12 септември 2005 г. до 27 юли 2009 г. Надежда Захариева е заместник-министър на културата.
На 12 юни 2015 г. е удостоена с наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовна култура.
Българската литературна и културна общност скърби за загубата на поетесата.
През целия си творчески път Надежда Захариева остана вярна на словото. На словото, което носи надежда, съхранява човешкото и прави света по-добър. Това заявява президентът Илияна Йотова в съболезнователен адрес до семейството и близките на поетесата Надежда Захариева, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.
Държавният глава определя Захариева като голям талант, отдаден културен деец и активен общественик. Илияна Йотова отбелязва, че със своите с стихове, книги и песни тя е успяла да докосне сърцата на поколения българи и да остави голямо духовно наследство. „Нейната поезия, белязана от искреност, чувствителност и дълбока човечност, се превърна в утеха, вдъхновение и съпреживяване за многобройните й почитатели“, заявява още президентът и допълва, че като автор на едни от най-популярните текстове в българската музика Надежда Захариева е успяла да даде думи на любовта, вярата и болката, които ще останат във времето.
„Моите написани думи са моят „изстрадан земен капитал“, казваше тя. Благодарни сме за ценния „капитал“, който ни завеща“, пише още държавният глава.
От Министерството на културата изразиха съболезнования, определяйки делото на поетесата като забележително жизнено и творческо.
С дълбока скръб Лили Иванова се сбогува с поетесата Надежда Захариева и отдаде почит към нейното творчество и принос към българската култура.
