В четвъртък Националният литературен музей кани жителите и гостите на столицата на тържествено честване по случай 176 години от рождението на народния поет Иван Вазов.
Събитието ще се състои пред паметника на Патриарха на българската литература в градинката на църквата „Света София “, с участието на Елин Иванов, внук на първия уредник на къща музей "Иван Вазов" - писателя Елин Пелин.
Слово ще произнесе директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов. Ще прозвучат приветствия от Президентството, Министерството на културата и Съюза на българските писатели. Деца и ученици ще изпълнят стихове на Вазов и песен по негов текст.
От 11:30 часа в къща музей „Иван Вазов“ (ул. "Иван Вазов" 10) ще бъде представен новият двуезичен аудиогид към обновената експозиция по проект, финансиран от Министерството на културата.
Последният дом на Иван Вазов в София навършва 100 години от откриването си като музей през ноември 2026 година и остава в историята като първият български литературен музей.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. (27 юни по стар стил) в подбалканския град Сопот. Неговият творчески път обхваща половин век, превръщайки го в своеобразен летописец на най-драматичните и съдбоносни моменти от българската история – от епохата на Възраждането и борбите за национално освобождение до изграждането на свободна България след Освобождението.
Вазов е първият български професионален писател, творил с огромен успех във всички литературни жанрове – поезия, проза (разкази, повести, романи), драматургия, публицистика, пътеписи и литературна критика. Романът му „Под игото“ остава най-издаваното, превеждано и четено българско произведение по света, поставило основите на родния роман.
Творби като цикъла „Епопея на забравените“, повестта „Немили-недраги“ и стихотворението „Аз съм българче“ са неизменна част от образователната система и формират патриотичното съзнание на поколения българи.
Паметникът в София, където се провежда традиционното честване, е издигнат в знак на всенародната признателност към делото му. Локацията му в сърцето на столицата не е случайна – намира се в непосредствена близост до неговия дом-музей на едноименната улица и до храма, където е опят след смъртта си през 1921 г. Всяка година през юли това пространство се превръща в притегателен център за всички, които отдават значимото на най-големия класик на българската литература.
