Компания, чиято лаборатория се намира в Уобърн, щата Масачузетс в САЩ, произвежда пластмаса от захар, за да помогне за разрешаването на проблема с микропластмасите, предаде Асошиейтед прес.
Традиционните пластмасови вилици отделят вредни микропластмаси. Пластмасата, произведена от захар, може да послужи като алтернатива.
В лабораторията в Уобърн гранули с размера на камъче се превръщат във вилици и опаковъчно фолио, които не отделят устойчиви микропластмаси в околната среда.
За производството на гранулите от биопластмаса компания "СиДжей байоматириълс" (CJ Biomaterials) ферментира захар. Така тя произвежда полимери на растителна основа, които микробите консумират.
Подобни алтернативи на традиционните пластмаси, произведени от изкопаеми горива, се разглеждат като едно от многото решения, необходими за справяне с глобалното замърсяване с пластмаса.
В изследователския център се оказва, че тестовите вилици са достатъчно тънки, за да бъдат компостирани в домашни условия, макар и прекалено гъвкави, за да се забодат в пържола. Други партиди се оказват твърди, подобни на типична пластмасова вилица. Техниците разтапят гранулите, за да изваят гъвкави фолиа за опаковане на храни. Фолиото се оказва доста здраво, но не е еластично като стандартната прозрачна опаковка.
Те проучват как техните биополимери могат да се използват за производството на продукти със свойства, подобни на тези на конвенционалните пластмаси, които обаче да се изхвърлят в контейнера за компост, а не в кошчето за боклук.
Вилиците и опаковките се разграждат в контейнера на лабораторията. Поставени вътре сламки отдавна са изчезнали. По повърхността на нож, хвърлен наскоро в контейнера, могат да се видят дупчици, тъй като бактериите са се заселили върху него и са започнали да разграждат материала.
Секторът на пластмасите никога не е претърпявал фундаментална промяна. Сега интересът към биопластмасите нараства заради опасенията, свързани с микропластмасите. Това е новата "непредвидима променлива" на този пазар, отбелязва маркетинговият директор на компанията Лия Форд.
Традиционните пластмаси се запазват в продължение на десетилетия или дори векове, като се разпадат на вредни микропластмаси и дори на още по-малки нанопластмаси. Микропластмаси са открити в океана и във въздуха, в храната и водата ни, както и в много телесни тъкани.
Биопластмасите са на биологична основа, което означава, че са произведени изцяло или частично от възобновяем ресурс, обикновено царевица или захарна тръстика, или са биоразградими, тоест се разграждат напълно чрез естествен процес. Те могат да притежават и двете свойства, като например полимерите, произвеждани от "СиДжей байоматириълс".
От компанията, която е част от южнокорейския конгломерат CJ Group, се стремят да заместят конвенционалните пластмаси, които са за еднократна употреба или не могат да бъдат рециклирани, когато са замърсени с хранителни остатъци. Хранителните отпадъци, разлагащи се в сметищата, отделят метан - мощен парников газ, който допринася за затоплянето на планетата, отбелязва Асошиейтед прес.
Контейнер, изработен от гранули на компанията, и съдържащ остатъци от храна, може да бъде изпратен за компостиране - за разлика от традиционния пластмасов контейнер.
На рафтовете в лабораторията във Уобърн са изложени успехите на компанията: компостируеми прибори за хранене, сламки, чаши с покритие за горещи напитки и пакети за замразена храна, използвани в САЩ, кутии за суши и рамен, хартиени кърпи за многократна употреба.
WWF разглежда биопластмасите като част от набор от необходими решения. Те могат да намалят зависимостта на света от изкопаемите горива, които причиняват климатичните промени, посочва Ерин Саймън, вицепрезидент на организацията.
