Противоречива информация се появи в сръбските медии дали България е сред държавите, които са възпрепятствали отварянето на Клъстър 3 от преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз.
По-рано сръбският портал „Съвременна политика“, позовавайки се на източници от дипломатическите среди, съобщи, че посланиците на държавите членки в Комитета на постоянните представители на ЕС (КОРЕПЕР) не са дали „зелена светлина“ за отварянето на клъстера на заседание в Брюксел.
Според публикацията осем държави са се противопоставили на следващата стъпка в европейската интеграция на Белград – Нидерландия, Белгия, България, Хърватия, Швеция, както и трите балтийски държави – Естония, Литва и Латвия.
Като мотиви за резервите им са посочени проблемите с върховенството на закона в Сърбия, недостатъчното съгласуване на външната политика и политиката по сигурност с тази на ЕС, включително отказът на Белград да наложи санкции срещу Русия.
По-късно обаче кореспондентът на сръбската обществена телевизия РТС в Брюксел съобщи, че България не е сред държавите, които се противопоставят на отварянето на Клъстър 3, с което постави под съмнение първоначално разпространената информация.
За отварянето или временното затваряне на преговорни глави и клъстери е необходимо единодушното одобрение на всички държави членки на Европейския съюз.
По информация на „Съвременна политика“ темата отново ще бъде обсъдена на следващото заседание на КОРЕПЕР, както и на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси, насрочено за 14 юли. Според изданието обаче на този етап няма индикации държавите, които възразяват, да променят позицията си.
Междувременно Европейската комисия вече препоръча на държавите членки да одобрят отварянето на Клъстър 3, като отчете, че макар Белград да не е изпълнил изцяло всички ключови политически приоритети, е постигнал достатъчен напредък за следваща стъпка в преговорния процес.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос защити тази позиция по време на дебат в Европейския парламент, като посочи напредък по изпълнението на препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека и предприетите стъпки за формиране на Регулаторния орган за електронните медии.
Различна позиция изрази докладчикът за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула. Той предложи Европейският съюз да спре финансирането на страната по Плана за растеж за Западните Балкани, като аргументира искането си с това, че Сърбия се намира в остра политическа криза и не отбелязва съществен напредък по пътя към членство в ЕС.
