На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените - Свети Валентин. Въпреки че има няколко християнски светци с името Валентин, денят най-вероятно е кръстен на свещеник, убит мъченически през 270 година от император Клавдий ІІ. Легендата разказва, че свещеникът подписал писмото до дъщерята на тъмничаря, в която се влюбил, с "от твоя Валентин".
Според втора теория, празникът може да е продължение на римските чествания на Празника на Луперкалия, в чест на богинята Юнона, на 14 февруари. Тя била богинята на жените и брака и честването се смятало като ритуал за плодовитост. На следващия ден жените пишели любовни писма и ги пускали в урна. По-късно мъжете си теглели писмо от тази урна и през годината трябвало да открият жената, която им написала писмото.
Според някои от изследванията за корените на празника, историята на Деня на влюбените започва много преди християнството. Почитането му се датира от древни време и се свързва с елините, които празнували ден на любовта и плодородието. В календара на Древна Атина периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
Обичаят по разменяне на картички и други любовни сувенири започва да се развива в Англия и Франция през XIV и XV век и става особено популярен в САЩ през XIX и XX век.
На днешния ден мнозина празнуват Трифон Зарезан по стар стил. Празникът е с древни корени от времето на Големите Дионисии в тракийския култ към бога на виното и веселието, но и човешкото плодородие. Денят на Свети мъченик Трифон, който е лечител, прославил се с чудесата, които правел се отбелязва, първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Светецът е представен в смешна история в апокрифната книжнина. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица.
Такъв елемент на наказание съществува и в стари митове, като този за тракийският бог на плодородието и виното, веселието и лозята - Сабазий, по-известен като Дионис, който всъщност е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза.
Празникът по българските земи е свързан с тракийските мистерии и по принцип всяка вяра и доктрина припокрива обичаите и така се преместват и датите и културните наслагвания.
Затова и днес по стародавен български обичай празнуват лозарите, кръчмарите и градинарите, като някъде не се свенят да празнуват и на двете дати.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите. Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си, а днес слагат лозови венци на главите си. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или в дома на царя.
Днес по стар стил имен ден празнуват всички с името Трифон, Лозан, Гроздан, а по нов Валентин и Валентина.
