Свлачищата на територията на Община Варна са 88 на брой, като заемат площ от 33 декара. Някои от тях са успокоени, но други, като това на „Трифон Зарезан", са активни и продължават да се движат, заяви в предаването "Зала Пленарна" по Дарик Варна главният експерт по „Свлачища и укрепване на територии” към Община Варна Олег Колев.
Сериозен проблем е потъването на пътя между „Златни пясъци" и село Кранево, след спирка „Панорама". Свлачището там не попада в рамките на общината, но би могло да доведе до затваряне на пътната връзка между Варна и курорта „Албена", предупреди Колев.
Ерозионни свличания има на ската в Морската градина, като проблеми няма единствено в укрепената част над Алея Първа. За укрепването на ската решенията трябва да се вземат от областния управител, кмета и Общинския съвет, с помощта на МРР. Зоните за укрепване са почти определени, но остава въпросът с финансирането, отбеляза експертът.
Драстично се е увеличил размерът на свлачището на ул."Поп Димитър" в местността „Пчелина", което от 30 метра първоначално вече се простира на 150 метра. Свлачището там е изкуствено предизвикано от собственици на сграда в района, които бетонирали двор с площ 1100 кв.м. Отводняването било осъществено с тръба, която отвеждала водата на 50 см. извън имота. Установено е, че само през април през тръбата в ската са се излели 50 000 литра атмосферна вода, разкри Олег Колев. той уточни, че къщата е автосервизът там са законно изградени.
„Няма логика отвеждането на водите да бъде там. Заради грешката на някой сега инвестицията в укрепването трябва да е приблизително половин милион лева", коментира експертът по свлачищата.
По думите на Колев същата грешка се прави и в имоти, където няма канализация, правят се септични ями и се пробиват. Броят им във Варна може би е десетки хиляди, като голяма част от тях са изградени през последните 50 години. За последните 10 години на места има изградени кооперации с частни пречиствателни съоръжения, които отвеждат водата в дерета, в ската или се полива с нея.
Няма как да се контролират всички септични ями от „Златни пясъци" до „Ракитника", призна специалистът. Той обясни, че контролът може да се извършва до момента на изпълнението. След това собственикът може да направи дупки на шахтата, което няма как да се провери. В други европейските държави има практика това да се засича с проверка на издадените от почистващите фирми фактури.
Цялото интервю с Олег Колев е в звуковия файл.
