Първа езикова гимназия и Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" са училищата във Варна, в които се влиза с най-висок бал след 7. клас, става ясно от данните на Регионалното управление на образованието.
Паралелката в Първа езикова гимназия с интензивно изучаване на немски език и профилиращи предмети - английски език, български език и химия, е на първо място с максимален бал от 489,5 и минимален от 414.
Максималният възможен бал е 500 точки, като в това училище той се формира от оценките по български език и математика в свидетелството за 7. клас и тези от конкурсните изпити, но удвоени. Това, което прави впечатление е, че минималният бал за тази паралелка е най-ниският в сравнение с останалите, които попадат в топ 10.
В класацията следват три паралелки в Математическата гимназия, за които максималният бал е между 495,5 и 497 т., а минималният - между 442.750 и 477 т. Балообразуване при кандидатстване в Математическата гимназия обаче се сформира, като оценката от конкурсния изпит по математика се умножава по 3 пъти и се сборува с тази от изпита по български.
В топ 10 попадат още четири паралелки в Първа езикова гимназия и една от Математическата гимназия, а на последно място е паралелката с немски език в Пета гимназия „Йоан Екзарх” с минимален бал 422.5 и максимален 480.5 т.
Минималният бал, с който се влиза в Математическата гимназия е 414.360 т., за Първа езикова гимназия е 405.500 т, а за Пета гимназия - 360.500 т.
След тях се нарежда Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри”, където прагът за влизане е 356 т. , а максималният бал е 477.
В Трета природоматематическа гимназия "Акад. М. Попов" се влиза с бал от 330 т., а максималният е 441,7 т.
Най-ниският бал за Руското училище „Александър Пушкин” е 313.24, а най-високият е 437 т.
В Хуманитарната гимназия "Константин Преславски" най-висок е балът за паралелката по изобразително изкуство - 468.25 т., а най-нисък за паралелките по музика и модерен танц - 193.5 и 169.62 т.
В Търговската гимназия „Георги Раковски” прагът е 307,740 т., а максималният бал е 439 т.
Сред професионалните училища най-предпочитана е гимназията по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” с минимален бал 198,5 т. и максимален 411 т., следвана от икономическата гимназия „Иван Богоров” - съответно 176 т и 366,5 т.
В Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ минималният бал е 166 т, в Техническата е 157,5 т., а в тази по електротехника е 134 т.
В Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн прагът за влизане е 97 т., а в гимназията по химия и хранително-вкусови технологии "Д.И.Менделеев" – 64 т.
В морската гимназия „Св. Николай Чудотворец” има паралелка, в която се влиза с бал от 54 т., а максималният за училището е 355 т.
При средните училища „Димчо Дебелянов” е с най-висок праг от 221 т. Следват „Гео Милев” - 155 т., „Неофит Бозвели” – 112 т., „Пейо Яворов” – 65 т., „Найден Геров” – 59 т., и „Елин Пелин” – 54 т.
В паралелката по изобразително изкуство в „Любен Каравелов” приемат с 43 т., което е най-ниският праг за влизане след 7. клас.
Паралелката в Първа езикова гимназия с интензивно изучаване на немски език и профилиращи предмети - английски език, български език и химия, е на първо място с максимален бал от 489,5 и минимален от 414.
Максималният възможен бал е 500 точки, като в това училище той се формира от оценките по български език и математика в свидетелството за 7. клас и тези от конкурсните изпити, но удвоени. Това, което прави впечатление е, че минималният бал за тази паралелка е най-ниският в сравнение с останалите, които попадат в топ 10.
В класацията следват три паралелки в Математическата гимназия, за които максималният бал е между 495,5 и 497 т., а минималният - между 442.750 и 477 т. Балообразуване при кандидатстване в Математическата гимназия обаче се сформира, като оценката от конкурсния изпит по математика се умножава по 3 пъти и се сборува с тази от изпита по български.
В топ 10 попадат още четири паралелки в Първа езикова гимназия и една от Математическата гимназия, а на последно място е паралелката с немски език в Пета гимназия „Йоан Екзарх” с минимален бал 422.5 и максимален 480.5 т.
Минималният бал, с който се влиза в Математическата гимназия е 414.360 т., за Първа езикова гимназия е 405.500 т, а за Пета гимназия - 360.500 т.
След тях се нарежда Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри”, където прагът за влизане е 356 т. , а максималният бал е 477.
В Трета природоматематическа гимназия "Акад. М. Попов" се влиза с бал от 330 т., а максималният е 441,7 т.
Най-ниският бал за Руското училище „Александър Пушкин” е 313.24, а най-високият е 437 т.
В Хуманитарната гимназия "Константин Преславски" най-висок е балът за паралелката по изобразително изкуство - 468.25 т., а най-нисък за паралелките по музика и модерен танц - 193.5 и 169.62 т.
В Търговската гимназия „Георги Раковски” прагът е 307,740 т., а максималният бал е 439 т.
Сред професионалните училища най-предпочитана е гимназията по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” с минимален бал 198,5 т. и максимален 411 т., следвана от икономическата гимназия „Иван Богоров” - съответно 176 т и 366,5 т.
В Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ минималният бал е 166 т, в Техническата е 157,5 т., а в тази по електротехника е 134 т.
В Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн прагът за влизане е 97 т., а в гимназията по химия и хранително-вкусови технологии "Д.И.Менделеев" – 64 т.
В морската гимназия „Св. Николай Чудотворец” има паралелка, в която се влиза с бал от 54 т., а максималният за училището е 355 т.
При средните училища „Димчо Дебелянов” е с най-висок праг от 221 т. Следват „Гео Милев” - 155 т., „Неофит Бозвели” – 112 т., „Пейо Яворов” – 65 т., „Найден Геров” – 59 т., и „Елин Пелин” – 54 т.
В паралелката по изобразително изкуство в „Любен Каравелов” приемат с 43 т., което е най-ниският праг за влизане след 7. клас.
