Край родното крайбрежие е пълно с потънали кораби. На дъното лежат военни и търговски, дървени и железни плавателни съдове. За някои от тях се знае много - къде точно се намират, защо и как са потънали. За други информацията е оскъдна, като фактите около корабокрушението остават загадка.
Едва ли някой може да каже колко точно кораби и подводници лежат на морското дъно. Може да са 1000, или 2000, смята любителят водолаз Владимир Живков. След повече от 15 години проучване на морското дъно, софиянецът създаде карта на потъналите край родното Черноморие кораби, заедно със справочник към нея. Описани са 77 обекта - потънали кораби или останки от кораби, разбили се в крайбрежните скали основно през XX век.
Корабите, които никога не пристигат в пристанище и остават завинаги край българския бряг, са описани по местонахождение, националност, технически параметри, година на спускане на вода и причина за потъване.
„Задачата е грандиозна, защото и българското Черноморско крайбрежие се оказа един от големите "капани за кораби" кaто Goodwin sands, Sable island, или Керченския проток, както твърдят великите изследователи на морските катастрофи Лев Скрягин и Clive Cussler", пише авторът в увода към книгата.
Най-интересни са корабите, запазени цели. За жалост едни от най-хубавите кораби обаче са разбити, сподели Живков за Дарик. Пример за това е намиращият се до Маслен нос товарен параход „Жак Фресине". Френският кораб потъва през 1929 г. на около 30 метра от сушата. От години е обект на кражби, като през април 2012 г. банда от 12 души беше спипана да вади метал от потъналия кораб.
Картата е колкото точна, толкова и красива
До половината от описаните кораби Живков се е спускал лично. Признава, че при създаването на картата е ползвал информация и от търсачи на метали. Данни за местоположението на корабите е ползвал и от други източници.
Владимир Живков е геолог по професия, водолаз в свободното си време и откривател по призвание. Когато не се гмурка върти свой бизнес.Смята, че лежащите на дъното кораби и подводници крият огромен потенциал за развитие на подводния туризъм край морските ни брегове. А в това отношение можем да се поучим от опита на Египет и Гърция, където подводният туризъм е на почит и носи сериозни приходи.
