Това е въпрос, зададен във форум за проблемите на българския бизнес.
„Извинете за невежеството... Ама кой точно е Светлозар Николов?”
Гугъл отговаря: председател на Националната асоциация на българския бизнес, както и лидер на Организация за обществена самозащита "Едно". Звучи внушително и отговорно. Ще рече човек, че въпросната личност се бори за по-добро бъдеще и за благото на обществото.
Извинете ме, ама каква точно е тази асоциация, питам пък аз. И кой, освен Св. Н., членува в нея?
На този въпрос дори самият баш български бизнесмен не може да отговори. 5000 били членовете на асоциацията, тръби той наляво и надясно. А още 5000 чакали да бъдат приети. Гръмки цифри, без имена зад тях, без нито една фирма, посочена като член. Излиза, че бизнес-асоциацията на г-н Н. е обществена, както твърди той, но не и публична?!
Тази сутрин, в ефира на Дарик Варна зададохме този въпрос на самия него – на човека, който напоследък сам себе си представя като обществен защитник №1. Попитахме го кой участва в асоциацията, която сама себе си е определила като защитник на крехкия български бизнес. Отговор не получихме. Получихме само мъглявото обяснение, че членовете на организацията били много, но били решили да не казват кои са.
???
Св. Н. е кръстил другата организация, чийто председател е, организация за обществена самозащита "Едно". Защо, г-н Николов? Защото само ЕДНО е лицето, което стои зад нея ли? Време е да покажете на обществеността, за чийто лидер се представяте, кого всъщност представлявате!
Ако протестите, които яхваше Св. Н., бяха успешни, въпросната личност нямаше да ни притеснява. Напротив, щяхме да махнем с ръка, да пренебрегнем някои от обезпокоителните качества на организаторите на протестите и да се радваме, че все пак в страната ни гражданско общество ИМА.
Да си припомним обаче протестите, за организатор на които претендира Светлозар Николов.
„Банки, стоп! Уважавайте ни!”
Това беше първата мащабна акция на НАББ (Национална асоциация на българския бизнес), организирана заради високите лихви на банките. Добра кауза, за която си струва да протестираш. Бизнесът, особено малкият и средният, имаше нужда в условията на разрастваща се глобална икономическа криза да получи облекчения. За да продължи да съществува. В продължение на месеци тогава Св. Н. самоотвержено обикаляше българските градове, наблягайки на медиите, за да прокламира убийственото отношение на банките. Тогава много български бизнесмени, независимо един от друг, имаха същата кауза. Докато не прозряха истинското лице на човека, който ги олицетворяваше.
А по вестници, телевизии и радиа, като знаменосец на българския бизнес неуморно се изявяваше Светлозар Николов.
Скоро след това банките започнаха символично да намалят лихвите, но не заради вялите акции на шепата членове на НАББ, а заради икономическата логика на пазара.
Скоро след това Св. Н. правилно напипа друг проблем. Незаконната продажба на 118 дка в Морската градина. Еколози алармираха общество и управляващи, че сделката е незаконна. Отново кауза, която си струва.
Сред неправителствените организации, подписали декларацията с искане сделката да се ревизира, беше и Организация за обществена самозащита "Едно" с лидер Светлозар Николов. Не му трябваше много време на Св. Н. да оглави и това гражданско недоволство. Започнаха подписки срещу незаконното придобиване на парцела от Холдинг „Варна”, а нашият герой пак неуморно правеше пресконференции и се изявяваше по медии и площади.
Всичко приключи с обществен договор между инвеститора и ООС „Едно”. Договор без правна стойност, но широко оповестен по медиите. Лидерът на „Едно” само за броени месеци не просто преглътна, а дори „прегърна” идеята както за сделката, така и за проекта „Алея Първа”. Тогава останалите неправителствени организации, станали причина за недоволството, сравниха Светлозар Николов с „троянски кон”.
В началото на тази година блокади на българо-гръцката граница изправиха на нокти не само шофьорите на камиони. Превозвачи бяха пред заплаха от фалит, правителството ни – с вързани ръце, икономиката претърпя загуби. И тогава по всички медии се появи новината, че българският бизнес готви ответен удар. Революционерът и този път се оказа бизнесменът Светлозар Николов, чийто бизнес вече бяха станали протестите. А българските бизнесмени се почувстваха странно, учудени, че не познават човека, който им е председател.
Само преди месец младежи се организираха във Фейсбук, за да протестират срещу дупките по варненските улици. Един спонтанен протест, събрал около 1000 варненци пред общината на 1 март. Кауза, повече от справедлива!
Сред протестиращите обаче не беше Светлозар Николов. Той дори не беше и сред участниците в групата в социалната мрежа. Това обаче не му попречи да се появи на следващия ден на срещата, инициирана от кмета, на която бяха поканени организаторите на протеста. И да „яхне” вълната на недоволството. Безсрамно и гръмогласно. Пред изумените погледи на младите хора, чийто протест беше опорочен.
В началото на март представители на малкия и среден бизнес скочиха срещу угрозата на двойните осигуровки. В интернет тръгна петиция против спорното указание 24-00-7 на НАП. Десетки хиляди се подписаха, притеснени за бизнеса си. Във Фейсбук се организираха хиляди с намерението да протестират. На 8 март управляващите се усетиха и коригираха указанието на данъчните. Но Светлозар Николов вече беше яхнал протеста. Стигна дотам да обяви нагло в ефир, че асоциацията, която оглавява, била инициирала подписката в интернет.
И пак стана така, че справедлива кауза, за която не просто си струва, а ТРЯБВА да се бориш, отново е употребена!
Протестите са вече хоби за Светлозар Николов. Той е там, където хората са недоволни. И най-вече там, където са камерите. Недоволните обаче започнаха да се отдръпват. Ще се отдръпнат и камерите, рано или късно.
Чудя се напоследък защо управляващите приемат насериозно лидери на недоволството като Св. Н.
И стигам до извода, че ги приемат, но не насериозно. Приемат ги, защото са удобни. За властимащите подобни „знаменосци” са добре дошли. Когато недоволните се омерзят от водачите си, ползата е за властта.
ЕДНО мога да му призная на Св. Н.!
Това, че умее да преследва и улавя хорското недоволство. Изчаква в засада, докато напрежението придобие конкретна форма и да набере достатъчно привърженици и тогава се хвърля напред, за да улови каузата и да я яхне.
Мисля, че вече можем да си отговорим на въпроса: ...Ама кой точно е Светлозар Николов?
Отговорът е:
Ловец на справедливи каузи и техен унищожител.
