Българската салата почти ще липсва на пазара за Великден
Българската салата почти ще липсва на пазара за Великден / БГНЕС, Архив

Българската салата почти ще липсва на пазара за Великден, ще има зелен кромид, чесън, репи и много малко български домати, краставици и зеле. Това казаха пред репортер на БТА Георги Кафтанов и Костадин Стаменов - производители на оранжерийни зеленчуци от санданското село Лебница, където 95% от местните жители се занимават с това производство, а оранжериите белеят като вечни снежни преспи край река Струма.

Подобна е картината още в много селища по поречието на най-голямата река в Югозападна България в общините Струмяни, Сандански и Петрич. Георги Кафтанов е председател, а Костадин Стаменов е зам.-председател на Сдружението на производителите на плодове и зеленчуци "Югозапад 2013", което обединява стотина земеделци от този южен български край.

За Великден ще има малко родна салата

Хората, които са садили салата навън на покрити лехи, сигурно ще предложат, но ще бъде много малко, обяснява Стаменов в една от оранжериите си, откъдето в момента се изважда поредна реколта репи. Репи ще има, салати - изключително малко, зеле почти нямаме - има само едно, което издържа на по-ниски температури от ранните сортове, краставиците ще са вносни, доматите - също около 90% ще бъдат внос. Т.е. домати, краставици, зеле - почти всички количества ще са внос за Великден, обобщава производителят от Лебница.

След като миналата година се наложило да изхвърли около 80 000 салати и да продаде 5000 на цена от 15 стотинки, тази година Стаменов е засадил осем декара с репи, и само два - със салати, обратно на миналогодишното съотношение. Имаме в момента само репи, марулите са дефицитни, сега разсаждаме и домати в оранжериите, разказва той.

Около 90% от тазгодишната реколта репи заминава за Румъния

Румънски търговци изкупували репите в момента за 10 евроцента връзката, а допреди десетина дни цената им е достигала 20-25 евроцента и това е много добра цена, която, по думите на Стаменов, би трябвало да устройва всеки производител. Сега румънците започвали сами да произвеждат репи, търсенето е ограничено, а както се вижда тези дни и на борсата край петричкото село Кърналово, цяло чувалче с репи се продава за левче.

Големите вериги миналата година масово изкупуваха критска салата, която се рекламираше, но не и българска, допълва Стаменов, коментирайки дефицита на българското производство от традиционния зеленчук сега. Донякъде те са прави, защото търсят субсидирана, по-евтина продукция, казва той, а ние получаваме смешни, жълти стотинки за килограм качествени домати, краставици и още три-четири артикула. Извън България ги субсидират много повече, примерно полският домат миналата година се субсидираше 60 стотинки на килограм, ние тая година взехме 16 стотинки, миналата година - 8 стотинки. Това са смешни цени, смята производителят.

Тази година Стаменов и колегите му са се пренасочили повече към производство на репи, защото имали по-сигурен пазар. Това е по думите му първата причина. "Втората е, че климатичните условия не бяха добри, имаше доста студ, това също се отрази и се получи дефицит на салати, продължава той. Почти никъде няма марули сега и, ако ги има, цената е над 80 стотинки за бройка.

Има и вносна салата, но тя е доста скъпичка", уточнява той. Табели "Български" могат да се видят и в момента пред домати по много от сергиите на пазарите. Според Стаменов много малки количества са действително български.

Това, което се вижда по пазарите, всъщност се нарича „жива измама”

"Точно затова нашето сдружение и всички производители на оранжерийно производство искаме за всяко едно нещо да има сертификат, да се пише български домат, гръцки домат, полски и т.н., а не да се лъжат клиентите, пали се Стаменов. Български домат в момента няма и не е имало цяла зима, а търговците продават цяла зима български домати. Искаме строги санкции, нямаме нищо против да се продават чужди домати краставици, но да има табела - какво е производството, произходът да се удостоверява със сертификат и т.н.

Не може един търговец да се регистрира като земеделски производител и с един декар оранжерии да продава стотици тонове домати. Нас ни задължават да работим с фактури, да се регистрираме по наредба номер 3 и т.н., да си плащаме всички задължения, а един търговец продава стотици тонове и не дава 2 стотинки на държавата. Има си контролни органи в държавата, министерство на земеделието, НАП.

Миналата година, още по времето на министър Греков, се назначиха може би над 200 служители, мобилни групи имаше и това се отрази малко на цената на доматите, консумираше се по-качествена стока. А сега отиват търговци в Гърция, взимат едно пале хубава стока и то второ качество и още три палета бракувана стока, която е за изхвърляне на животните, сортира се всичко и се продава", коментира Стаменов.

Ще искаме промени в Закона за храните

С тези думи в разговора се намесва и Георги Кафтанов, който счита, че за българската стока трябва да се въведе някакъв отличителен знак. Не може всеки един търговец да продава вносна стока - дали ще е от Европейския съюз, дали ще е от трети страни, и да злоупотребява пред родния потребител, като слага етикет, че стоката е българска, защото е по-продаваема. Тук трябва да се намесят отговорните институции, които трябва да контролират коя продукция каква е - дали е българска, китайска, немска и т.н.

Според официалните данни на Агенцията по стоковите борси и тържища за месец януари-февруари българската продукция на пазара варира от 10 до 14%, а според предлагането на пазара излиза, че едва ли не всичко е българско, като се почне от зелените салати, лука, репите, пресния чесън.

За домата да не говорим - той пък целогодишно присъства на пазара с етикет "Български", което не е вярно. Реално сега има зелен лук, зелен чесън, репи, които вече са към края. В нашия район салата почти не се намира на този етап и вече се започва спекулативно завишаване на цените, което също е проблем", допълва Георги Кафтанов.

Трябва да има по-строг контрол срещу спекулата

Това е мнението по този повод на Кафтанов, защото той не смята за нормално една салата да отива до крайния потребител на цена 2 лева. Нормалната цена, според него, е при земеделския производител да не бъде под 35 стотинки и повече от 50 стотинки, а на пазара търговската надценка да не надвишава 30-40 стотинки за бройка.

"А какво ни показва опитът от годините, допълва той. Една салата миналата година беше с минимална цена 22 стотинки, а бяхме свидетели в София да стига 1,50 лева. Сами може да сметнете каква е надценката. Това създава предпоставки да не се купува продукцията, защото, както всички знаем, българинът не е толкова богат, че да дава 1,50 или два лева за една зелена салата, защото трябва да купи и лук, и репи, за да я сложи на масата".

В момента Кафтанов произвежда оранжерийни домати. Има домати, които са разсадени в края на януари, другите са изнесени на 20 март и очаква по-ранните да реализира не по-рано от 10 май, а другите - не по-рано от 15 юни. "Ние сме от зеленчукопроизводителите, които се стараят най-рано да разсадят растенията и да бъдат сред първите на пазара, обяснява той. Но поради факта, че тази година бе по-студена от миналата, с повече превалявания през есенно-зимния период, а както се видя и през пролетта валежите са доста значителни, това рефлектира върху земеделските производители, реколтата боледува и закъснява в рамките на 20 дни до около един месец в сравнения с миналогодишната, която беше една идея по-добра.

А това, което сме засадили тук, е български домат, розов домат, за какъвто говореше наскоро, че иска да има на трапезата си и българският президент. Засаден е на 20 март. Всички в момента разсаждаме домати, а част от нас - и оранжерийни краставици. И по пазарите, ако има реално произведени български домати, те са много малко. Според нас големите отопляеми оранжерии, които са известни с техните насаждения, би трябвало да започнат да изнасят своята продукция на пазара, но и при тях има забавяне, тъй като тази година слънцето е по-малко и топлината е по-малко", уточнява производителят.

Хората започнаха масово да изграждат полиетиленови или стъклени оранжерии

В Санданско-Петричкия регион хората започнаха масово да изграждат полиетиленови или стъклени оранжерии през последните години и да се занимават с зеленчукопроизводство, разказват още Георги Кафтанов и Костадин Стаменов.

Причината според тях е проста - мнозина са загубили работата си по време на финансовата криза, започнала 2007-2008 г. Така са се ориентирали към селското стопанство и в частност към зеленчукопроизводството, за което в региона условията са подходящи.

"В същото време, както много пъти сме споменавали от нашето сдружение, секторът е в такова положение, че няма нищо сигурно в него, коментира Георги Кафтанов. Аз подкрепям хората, решили да се занимават със селско стопанство и конкретно със зеленчукопроизводство, но това е сектор, в който няма нищо сигурно и държавата не обръща достатъчно внимание, гледа се пренебрежително на него. Както всички виждат, в момента няма български домати, българските салати са кът, репичките са кът, краставиците са кът и вероятно след време работата в нашия сектор ще се превърне в хоби".

От 90-те години на миналия век насам са направени около 2000 декара оранжерии в Благоевградския регион, говорим за дребни производители, хора, които са работели някъде другаде и са останали без работа, допълва Костадин Стаменов. В Лебница около 95% от местните жители, които са около 400, разчитат на зеленчукопроизводство в оранжерии, в съседното село Струма и в Ново Делчево - около 70 на сто, в Дамяница и много от селата по на юг в Петричко - около 50%. Само на хора, на които не им се работи, и кафето или ракийката са им по-сладки, само те не се занимават с това, казва зам.-председателят на сдружение "Югозапад 2013".

Това е вид спасение от безработицата, коментират зеленчукопроизводителите

Оранжериите - полиетиленови и стоманено-стъклени, които са отопляеми, се увеличават с десетки декари ежегодно, допълва Георги Кафтанов.

"Но това е, отбелязва председателят на сдружението "Югозапад 2013", предпоставка да се изнася произведената стока в определен период от време, да се "наводнява" пазара, което довежда до по-ниски цени, нерентабилни, понякога под себестойността, до нереализиране на продукцията и обричане на наши колеги на фалит. Практиката от миналото се повтаря - една година сме добре, две сме зле или ако две сме добре, две или три сме зле. Което произведем тази година, го инвестираме за друга, следваща. Но тя, ако е пак като миналогодишната лоша, идват проблемите.

Много е добре, че повече хора се занимават с това, само че държавата трябва да се вземе в ръце, в частност всички институции, които са свързани със селското стопанство, да се обърне внимание, да се заделят повече средства за подпомагане и ако няма необходимите европейски пари, да се намерят пари от националния бюджет. Да се дадат за модернизация - по схеми или марки, за да се стимулира българският земеделски производител да работи, но на някаква печалба, за да може и българският потребител да яде български храни, български продукти. Всички искаме български храни, защото са най-хубавото, така че държавата трябва да се намеси", категоричен е Георги Кафтанов.

Секторът е разединен, а проблемите рефлектират върху производителите

Зеленчукопроизводството в България е много зле заради това, че секторът е разединен, не сме организирани браншово, всички сдружения и асоциации, които са доста, не си защитаваме интересите и затова всички проблеми рефлектират върху нас, признават Кафтанов и Стаменов. По думите им, те не са така сдружени като животновъдите, тютюнопроизводителите и зърнопроизводителите. В същото време не пропускат да отбележат, че през последната година са били заделени около 39 млн. лева за сектор "Плодове и зеленчуци" от държавата.

"Поради едни или други причини, бяхме одобрени по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци около 2000 души и ставката, която беше определена от Министерството на земеделието и храните беше 160 лева на тон, обяснява Кафтанов. Тези пари, които получихме, са добри пари, не отричам, но съм силно притеснен от средствата, които ще бъдат за периода от 2015 до 2020 г.

За външното зеленчукопроизводство и производството на плодове са предвидени около 17 млн. евро. За нас разпределението не е правилно. Нашата работа е постоянно, ежедневно свързана с отглеждането на културите, хората ни са малко неорганизирани, няма какво да се кривим душата, и ще се осъзнаят малко по-късно, че тези пари са недостатъчни. Официалната ставка е 545 лева на декар за година, което е смешно, смята Кафтанов.

Селското стопанство се оказва спасителен вариант, спасителен пояс за много хора срещу безработицата, категорични са Георги Кафтанов и Костадин Стаменов. Затова и трябва да се подкрепя, за да не загине земеделието и зеленчукопроизводството да не се превръща в хоби, е мнението на двамата производители.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Сливен