Около сто мъже в кукерски облекла днес ще шестват по улиците на септемврийското село Варвара, съобщават от местното читалище „Селска пробуда-1927“. Групите от дервиши обхождат всяка къща, прогонват злото и наричат за здраве, мирна и здрава година. Накрая всички се събират на мегдана, където се черпят с греяно вино и изпълняват ритуалните си танци пред публиката.
Зрелищните изпълнения на древния езически обичай събират в селото хиляди любопитни зрители. Фотография от 1972 година, запазена във фонда на читалището, показва препълнен площад, на който не се вижда нищо освен многолюдното множество.
Подготовката за празника започва около два месеца преди Васильовден. Участниците стягат костюмите, с които ще се представят. Разделят се на групи по махали, като се конкурират помежду си и крият какви ще са маските им. Повечето пресъздават образи на животни. Всеки се стреми да покаже нещо по-добро от другите. Всяка група има свой водач и е задължително правило другите да му се подчиняват.
По стар обичай навръх Коледа в читалището се организира Дервишко събрание. На него се решава кой да участва в ансамбъла от задължителните персонажи – жених, невеста девер, деверица, мечкар с мечка, цигани поп. Костюмите им са непроменени с годините – местни носии от сукман, риза, шамия със зарафлъци и чохено палто за жените или чешири, елек, гугла, пояс и навуща за мъжете. Останалите са с костюми от кози кожи и страховити маски, а на кръстовете им дрънчат бакърени звънци.
Във Варвара са популярни три наименования на кукерите – дервише, бабугере и старчинаре, разказва запазено в Етнографския музей на Пазарджик изследване на известния етнограф и краевед Александър Арнаудов.
Събирането на мегдана е към 10,30 часа, когато се играе зрелищното дервишко хоро. Това е особен танц, в който маскираните се хващат „през ръка“. Понеже обичаят в малко селища е запазен в автентичен вид, мнозина са желаещите да се снимат с най-колоритно маскиралите си дервиши.
На финала на празненството най-добре представилите се получават от читалището грамоти и награди, една от които задължително е бакърена хлопка (звънец).
На Васильовден е първият от поредицата кукерски игри в Пазарджишко. Те се организират на различни църковни празници в села, където традицията е съхранена, и продължават до Сирни Заговезни.
