В Деня на народните будители в Балабановата къща в Стария Пловдив се състоя творческа среща с именитата българска писателка Неда Антонова, на която бе представен нейния последен роман
„Пръв след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски”. От юни 2017 г. досега, романът е преиздаван вече четири пъти. В него авторката предлага нов и по-различен прочит на съдбата на Апостола, на неговата огромна саможертва в името на свободна България, на обречената му любов към жената, която го изпраща на бесилото.
Неда Антонова засяга и недотам осветлени страни от водения съдебен процес срещу Васил Левски, като поставя горещите въпроси за предателството, за смъртната присъда над Апостола и за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.
Срещата беше организирана от ОИ ”Старинен Пловдив, ПУ ”Паисий Хилендарски”, Литературна общност „180 години от раждането на Апостола” и известната и авторитетна пловдивска учителка по литература Лилия Сребрева.
Сред участниците бяха издателят Румен Леонидов (изд.„Факел”), преподавателят в ПУ ”Паисий Хилендарски” - ас. д-р Здравко Дечев, директорът на Драматичен театър-Пловдив -Кръстю Кръстев, ректорът на Медицински университет Пловдив - чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, дмн, директорът на ОИ „Старинен Пловдив” - Минко Кафтански, както и много поети, писатели, литературоведи, читалищни деятели и учители.
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. През годините е работила като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“, писател в Групата на военните писатели и композитори при МНО. Тя е основател на сп. „Отечество” и член на СБП от 1983 г.
Автор е на много книги, сред които стихосбирката „Повторими неща”, тетралогията исторически романи „Памет“ („Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“), трилогията за юноши „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, романите „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, трилогията „Вино“ („Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“, повестта „Ирма, жената на бог Марс“, пиесите „И слезе Господ на земята“, „Гълъб за сърдечни послания“, „Звезда от последна величина“, „Асен, убиецът на Иванко“.
Сред най-новите заглавия в творчеството и са романите „Преподобна Стойна, неканоничната светица“, „Елеонора–царица българска“, „Неговата любима“ и „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“. Превеждана е на френски, руски, чешки и полски език. Носител е на множество награди от Национален фонд "Развитие" и Национален център на книгата. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с наградата "Златен меч" за най-добър разказ на списание "Български воин".
„За романа на Неда Антонова са валидни библейските думи на Йоан: „Никой освен него е нямал любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите…”.Защото любовта към народа, макар да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „Народе????”, си остава нашето незримо отечество, не само тогава, и винаги ще си оставаме изгнаници без нея.
Може би за нас Левски ще си остане все за кратко приютен в думите „Все тъй образ на времето, което изпуснахме…” Или пък може би образ на времето, което все чакаме да дойде. И утре по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?!”, отбеляза в литературния анализ на романа преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски” Здравко Дечев.
„Тази книга за първи път по художествен метод разглежда намесата на Русия в смъртта на Левски .Досега това беше абсолютно табу и продължава да бъде такова, защото митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко поколения българи. Царска Русия си има своите имперски интереси и в лицето на граф Игнатиев,тогава посланик на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези интереси и решава заедно с турските управници да разбият национално-освободителната революция, която е в зародиш.
По това време Русия не е готова за нова война с Турция и руската дипломация иска да определи кога да има въстание и кой да го оглавява. Непокорството на Васил Левски и неговата неподкупност му изяждат главата. Всичко това са исторически факти, които продължават да се премълчават, но ги има”, разказа издателят Румен Леонидов.
„Нашият народ заслужава Левски. Апостолът съдържа неговите добродетели, така, както капката съдържа океана. Докато го има Левски, той ще бъде нашата парола за българщина по света”, сподели авторката Неда Антонова.
По време на творческата среща и по повод светлия български празник, деца от пловдивската група за творческо писане „Белите лястовичета” рецитираха стихове за Васил Левски, а ученици от НУМТИ „Добрин Петков” изпълниха песни, посветени на Апостола.
„Пръв след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски”. От юни 2017 г. досега, романът е преиздаван вече четири пъти. В него авторката предлага нов и по-различен прочит на съдбата на Апостола, на неговата огромна саможертва в името на свободна България, на обречената му любов към жената, която го изпраща на бесилото.
Неда Антонова засяга и недотам осветлени страни от водения съдебен процес срещу Васил Левски, като поставя горещите въпроси за предателството, за смъртната присъда над Апостола и за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.
Срещата беше организирана от ОИ ”Старинен Пловдив, ПУ ”Паисий Хилендарски”, Литературна общност „180 години от раждането на Апостола” и известната и авторитетна пловдивска учителка по литература Лилия Сребрева.
Сред участниците бяха издателят Румен Леонидов (изд.„Факел”), преподавателят в ПУ ”Паисий Хилендарски” - ас. д-р Здравко Дечев, директорът на Драматичен театър-Пловдив -Кръстю Кръстев, ректорът на Медицински университет Пловдив - чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, дмн, директорът на ОИ „Старинен Пловдив” - Минко Кафтански, както и много поети, писатели, литературоведи, читалищни деятели и учители.
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. През годините е работила като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“, писател в Групата на военните писатели и композитори при МНО. Тя е основател на сп. „Отечество” и член на СБП от 1983 г.
Автор е на много книги, сред които стихосбирката „Повторими неща”, тетралогията исторически романи „Памет“ („Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“), трилогията за юноши „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, романите „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, трилогията „Вино“ („Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“, повестта „Ирма, жената на бог Марс“, пиесите „И слезе Господ на земята“, „Гълъб за сърдечни послания“, „Звезда от последна величина“, „Асен, убиецът на Иванко“.
Сред най-новите заглавия в творчеството и са романите „Преподобна Стойна, неканоничната светица“, „Елеонора–царица българска“, „Неговата любима“ и „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“. Превеждана е на френски, руски, чешки и полски език. Носител е на множество награди от Национален фонд "Развитие" и Национален център на книгата. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с наградата "Златен меч" за най-добър разказ на списание "Български воин".
„За романа на Неда Антонова са валидни библейските думи на Йоан: „Никой освен него е нямал любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите…”.Защото любовта към народа, макар да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „Народе????”, си остава нашето незримо отечество, не само тогава, и винаги ще си оставаме изгнаници без нея.
Може би за нас Левски ще си остане все за кратко приютен в думите „Все тъй образ на времето, което изпуснахме…” Или пък може би образ на времето, което все чакаме да дойде. И утре по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?!”, отбеляза в литературния анализ на романа преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски” Здравко Дечев.
„Тази книга за първи път по художествен метод разглежда намесата на Русия в смъртта на Левски .Досега това беше абсолютно табу и продължава да бъде такова, защото митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко поколения българи. Царска Русия си има своите имперски интереси и в лицето на граф Игнатиев,тогава посланик на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези интереси и решава заедно с турските управници да разбият национално-освободителната революция, която е в зародиш.
По това време Русия не е готова за нова война с Турция и руската дипломация иска да определи кога да има въстание и кой да го оглавява. Непокорството на Васил Левски и неговата неподкупност му изяждат главата. Всичко това са исторически факти, които продължават да се премълчават, но ги има”, разказа издателят Румен Леонидов.
„Нашият народ заслужава Левски. Апостолът съдържа неговите добродетели, така, както капката съдържа океана. Докато го има Левски, той ще бъде нашата парола за българщина по света”, сподели авторката Неда Антонова.
По време на творческата среща и по повод светлия български празник, деца от пловдивската група за творческо писане „Белите лястовичета” рецитираха стихове за Васил Левски, а ученици от НУМТИ „Добрин Петков” изпълниха песни, посветени на Апостола.
