Възнесение Господне (Спасовден) празнуват хлебари и сладкари

Възнесение Господне (Спасовден) празнуват хлебари и сладкари
Възнесение Господне (Спасовден) празнуват хлебари и сладкари / dariknews.archive

 

На 9 юни тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните. Затова в навечерието на празника те преспиват на росенови ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената трябва да преспи тогава под растението росен.

Вярва се също, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден имен ден празнуват: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.