Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като "Ден на розовата фланелка".
За пръв път "Денят на розовата фланелка" е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.
Учениците и учителите в СУ „Крум Попов” уважават своите традиции и ежегодното отбелязват Деня на розовата фланелка.
По инициатива на Ученическия парламент и тази година Световният ден против тормоза в училище, освен цел придобива и цвят.
„На пръв поглед е обикновен учебен ден, в който се говори открито за тормоза в училищата. В класните стаи се показва непримиримост към такива прояви, обсъждат се причини, търсят се идеи за противопоставяне, дават се примери, и така този ден придобива смисъл, придобива цел. И най-важното - придобива цвят!!!
Всички – малки и големи, се обличаме в розови на цвят дрехи. Като изява на уважение, на разбиране, на несъгласие с тормоза в училище. Момичетата развълнувано оглеждат розовите акценти в облеклото си. Дори и момчетата – нашите „малки” мъже – захвърлят сивите блузони и обличат дрехи в розово-червената гама!
Най-дългоочакваният момент е срещата ни в двора на училището през голямото междучасие, когато на воля във въздуха пускаме розови балони! Нека отнесат нависоко и надалеч нашите желания за добрини човешки...", разказа педагогът Леонетка Данаилова.
За пръв път "Денят на розовата фланелка" е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.
Учениците и учителите в СУ „Крум Попов” уважават своите традиции и ежегодното отбелязват Деня на розовата фланелка.
По инициатива на Ученическия парламент и тази година Световният ден против тормоза в училище, освен цел придобива и цвят.
„На пръв поглед е обикновен учебен ден, в който се говори открито за тормоза в училищата. В класните стаи се показва непримиримост към такива прояви, обсъждат се причини, търсят се идеи за противопоставяне, дават се примери, и така този ден придобива смисъл, придобива цел. И най-важното - придобива цвят!!!
Всички – малки и големи, се обличаме в розови на цвят дрехи. Като изява на уважение, на разбиране, на несъгласие с тормоза в училище. Момичетата развълнувано оглеждат розовите акценти в облеклото си. Дори и момчетата – нашите „малки” мъже – захвърлят сивите блузони и обличат дрехи в розово-червената гама!
Най-дългоочакваният момент е срещата ни в двора на училището през голямото междучасие, когато на воля във въздуха пускаме розови балони! Нека отнесат нависоко и надалеч нашите желания за добрини човешки...", разказа педагогът Леонетка Данаилова.
