Според православния календар, празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение". Оттук идва и названието на празника.
На този ден навсякъде, където има водоем се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик Водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
С донесената от църквата свещ се запалва с "нов" огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата и последна кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверията за Йордановден - Богоявление говорят, че ако на Йордановден времето е студено и сухо - годината ще бъде добра и плодородна, замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Борил, Богoлюбa, Божанa.
