Приключи и второто екскурзионно летуване в Стара планина, организирано от ТД "Осогово"- Кюстендил.
„И още ми е трудно да загърбя преживяното. Честно казано, след изключително вълнуващата екскурзия до Делтата на Дунав в Румъния, си мислех, че емоционално сме изчерпани и едва ли скоро ще ни се случи нещо подобно. Оказа се, че съм сбъркал с очакванията...
Понякога съм се питал, има ли нещо по - хубаво, което може да се случи на човек от: добра компания, красива природа и прекрасно настроение, далече от цивилизацията и суетата на света? Ами - има! Да го преживееш два пъти в две последователни седмици. Не напразно през последните дни върви закачка между участниците в двете групи, коя от тях е изкарала по - добре", заяви Любомир Младенов - водач при ТД „Осогово" гр. Кюстендил.
Желаещите за това летуване са били толкова много, че се е наложило да се сформират две групи. И така групите потеглиха по своя идентичен маршрут: село Рибарица, хижа "Ехо", хижа "Козя стена", проход Беклемето, хижа "Дерменка", хижа "Добрила", хижа "Амбарица" и село Черни Осъм. И в двете групи имахме гости - в първата това бяха трима македонци, а във втората - хора от София и семейство от Габрово.
Младенов разказа още: „Искам да спомена за детската група - 5 деца се забавляваха заедно с нас във втората група, докато в първата беше само едно. Но и "Сам воинът е воин". Казват, че пълно щастие няма, но когато виждаш щастливите детски очи и си сигурен, че има на кого да предадеш щафетата, то щастието става пълно.
Хубаво беше, че минахме между капките и както се казва "времето беше с нас". Прогнозата за дъждовно време през втората седмица, за наша радост не се сбъдна. След прекрасните гледки, чудната природа, срещата с еделвайсите, уморителните преходи идваше ред и на веселите вечери с китарата и гайдата. Такива си останаха до последната вечер около лагерния огън - весели и незабравими.
Изключително приятни са срещите в планината с хора, с които "долу" бихме се разминали. Така съпреживявахме с непознати общият възторг към Стара планина.
Искам да спомена едно име, което отдавна е легенда сред планинарите в красивата ни Родина, хижарката на хижа "Амбарица" - Ема Гатева. Дълбок поклон, Ема! Тази жена с такава всеотдайност обгрижва туристите, че се чувстваме специални. Ненапразно хижа "Амбарица" постоянно оглавява различни планинарски класации, не за друго, а защото тук сме си у дома - при Ема.
И сега, когато се обръщам назад към последните две седмици, не зная коя от двете групи изкара по - добре. Защото от едната страна чувам вълшебните звуци на гайдата, а от другата виждам еделвайсите и пречистващия покой на Зелениковския манастир. Когато там (в манастира) видях входа към покоите на патриарх Максим, където той често се е усамотявал, разбрах, че виждам входа към Рая. Беше като приказка, хубава приказка. Или както някой каза за Стара планина - "Стара", ама хубава!...
Красива си, макар и да си "стара"
сред еделвайси и алпийски рози.
Приличаш ми на тъжна гара,
разделяща живота ни на коловози.
Аз зная - пак при теб ще се завръщам,
когато прелъстяваш ме за среща
и до насита страстно ще прегръщам
живота, любовта и още нещо...
Велика си и горда, непристъпна,
самотен по снагата ти ще коленича.
И може би след време в спомени ще тръпна
по тебе Стара планина, защото те обичам!".
