След празника Цветница (Вход Господен в Йерусалим) започват дните, които Църквата нарича „велики“. Страстната седмица – седмицата на Христовите страдания, кръстна смърт и погребение, която завършва с Пасха, Възкресение Христово. През 2026 г. църковният календар на Цветница поставя началото на утринните „женихови“ богослужения още от вечерта на 5 април, а последователно отбелязва Велики понеделник (6 април) до Възкресение Христово (12 април).
Страстната седмица е кулминацията на православния великопостен път, в която всеки ден фокусира вниманието върху конкретни евангелски събития – от тържественото влизане на Христос в Йерусалим до празната гробница и пасхалното „Христос воскресе!“.
В българската традиция „църковното“ и „народното“ се преплитат - осветената върба на Цветница се пази у дома; в четвъртък се боядисват яйца (първото – червено) и се месят обредни хлябове; на Разпети петък мнозина се въздържат от храна и минават за поклонение пред плащаницата; а в полунощ храмовете се изпълват със светлина и поздрави.
Самото название „страстна“ идва от църковнославянската дума „страсть“ – „страдание“, и обозначава последната седмица от живота на Спасителя, когато „светският живот“ се отстъпва пред богослужението и вътрешното внимание.
В центъра на първите три дни стои темата за духовната будност – богослужението „Последование на Жениха“ припомня Христос като Небесен Жених и предупреждава за опасността от духовна дрямка (образно изразена в притчата за десетте девици).
Паралелно с богослужението съществува и „народният календар“, който често превежда тези теми на езика на дома: почистване, ред, събиране на семейството, подготовка на трапезата. Това не е само битова практичност, „чистият дом“ и „подредената трапеза“ са символен отговор на идващия празник и на идеята за обновление.
Велики понеделник
Велики понеделник е ден на първите „женихови“ служби в пълния им страсноседмичен ритъм; в календара е отбелязан с Преждеосвещена литургия и вечерно „Последование на Жениха“.
Христовото изгонване на търговците от храма и образът на прокълнатата безплодна смоковница – символ на душата без плод на покаяние; паралелно Църквата припомня и старозаветния Йосиф Прекрасни като предобраз на страдащия Христос.
Според уставните степени на пост в началото на седмицата (понеделник–сряда) се пази строг пост – растителна храна без мазнина. В народния календар денят често се свързва с почистване и подреждане като „символично“ действие преди празника.
Велики вторник
Денят е построен около притчите за духовната будност и отговорност: десетте девици и талантите, както и текстове за последните времена и съд. Църковната традиция изрично подчертава, че посланието е „бодърстване“ – да посрещнем Господа със „запалени светилници“ на душата.
В богослужебната образност Христос е „Женихът“ – не романтичен образ, а есхатологичен (за идването на Господа „в полунощ“) и нравствен (за готовността).
Строгият пост продължава. В ежедневната практика това означава постни ястия без мазнина, а в редица домакинства – по-скромни вечери, съчетани с подготовка за предстоящите дни (пазаруване, планиране на боядисване на яйца).
Велика сряда
Велика сряда противопоставя два образа: разкаялата се жена, която помазва Христос с многоценно миро „преди погребението“, и решението на Юда Искариот да Го предаде за тридесет сребърника. В календарната традиция денят е означен именно като „Помазването на Господа с миро“.
В православната практика това е и граница: при Преждеосвещената литургия за последен път се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин – ключов текст на великопостното покаяние.
В много райони сряда е последният „по-спокоен“ ден за довършване на подредбата и подготовката у дома преди най-интензивните богослужебни дни (четвъртък и петък). Строгото постене продължава.
Велики четвъртък
Велики четвъртък припомня четири централни събития: умиването на нозете на апостолите, Тайната вечеря и установяването на Евхаристията, молитвата в Гетсиманската градина и началото на предателството. В календара денят е отбелязан като „Тайната вечеря“, а вечерта е посветена на четенето на 12-те евангелия.
В българската практика уставът за деня включва и „общ маслосвет“ (общо елеосвещение) и вечерня със св. Василиева литургия; вечерното последование на 12-те евангелия разгръща разказа от прощалната беседа до погребението. Историческият произход на „12-те евангелия“ е свързан с йерусалимската практика да се четат текстовете в литийни шествия по местата на Христовите страдания, а броят им се установява окончателно в IX–X в.
Традиции у дома: яйца и хляб. В България Велики четвъртък е най-разпознаваем като ден за боядисване на яйца – често рано сутрин; широко разпространена е практиката първото яйце да е червено и с него да се прави кръстен знак върху челата на децата „за здраве“, след което се поставя до домашната икона. Етнографски и медийни описания на традицията дават именно този „канон“ на дома.
Паралелно се приготвят и празнични хлябове (в градската кухня най-често козунак, но исторически – различни обредни хлябове). Изследвания и интервюта с етнографи подчертават, че козунакът като „сладък великденски хляб“ навлиза по-късно и има градски път на разпространение, докато по-старите обредни форми (кравай/колак и др.) са по-дълбоко вплетени в традиционната селска обредност.
Велики петък
Разпети петък е денят на Кръста – съденето, поруганието и разпятието на Христос на Голгота. Православната традиция изброява като ключови етапи ареста, съдебните разпити, отричането на ап. Петър, процеса пред Пилат и самото разпятие.
Богослужение и символи: плащаница и опело. Църковният устав за деня включва Царски часове и вечерня, при която „се изнася за поклонение Христовата плащаница“ – символ на погребалните повивки, а вечерта се отслужва Опело Христово. Описанията на богослужението подчертават, че в този ден не се служи св. Литургия, защото Сам Христос „принесъл Себе Си в жертва“.
По уставните степени на пост Разпети петък е най-строг: „не се полага да се яде нищо“, а за немощни и престарели – само хляб и вода. В народната практика денят често е белязан от мълчание, въздържание и отказ от домашна работа; ако яйцата не са боядисани в четвъртък, те обикновено се оставят за събота, а не за петък.
Велика събота
Велика събота възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. В разказа участват Йосиф Ариматейски и Никодим, които полагат тялото в гроб; богословският акцент е победата над ада и освобождаването на „пленените“ души – тема, ясно изведена в официални църковни текстове и новинарски съобщения.
Уставът отбелязва „Вечерня със св. Василиева литургия“ (служена сутринта) – богослужение на тихото очакване, което вече прозира към пасхалната радост. В някои храмове именно тук се сменят тъмните одежди със светли, като знак за приближаващото „отместване“ от скръб към радост.
Строгият пост продължава, но домакинствата довършват подготовката: украса на яйца (ако не са готови), довършване на хлябове, подреждане на празничната трапеза за след полунощ/неделя. В етнографските описания се вижда как техниките за яйца варират по региони – от естествени багрила до восъчна писалка и сложни орнаменти.
Възкресение Христово
Великден е „Празникът на празниците“ – празнуването на Христовото Възкресение. Църковният календар за деня посочва утринно евангелие (Мат. 28:1–9) и литургично четиво от началото на Евангелието според Йоан (Ин. 1:1–17), което поставя Възкресението в рамката на „Словото“ и сътворението – като космическо обновление.
Цялото тържество е изразено чрез „Христос воскресе!“ – кратка формула със силата на символ на вярата и общностното ликуване. Патриаршески и синодални текстове подчертават именно тази радост като „вълна“ и „пълнота на пасхалната радост“.
Народното благочестие се изразява в запалената свещ, взаимния поздрав и семейната трапеза. В съвременните описания на празничния пазар и домашната култура най-често се посочват яйца, козунаци и агнешко като част от празничната трапеза.
