Стария български обичай Ирминден показа пред международна публика от 11 държави читалище „Родолюбие 2009“- с. Лозен. Този обичай е почти забравен в страната, но местните самодейки поддържат традицията жива, а благодарение на автентичното му изпълнение, печелят призови награди на почти всеки фестивал, в който участват, посочват от общината в Любимец. Затова и е включен в международната програма „Учене през целия живот“, подсекция „Грюндвиг“, чиято цел е да образова по- възрастното население в различни области: компютри, езици, бит, култура и др.
Пред гостите жените представиха обичая така, както се е отбелязвал в миналото- обредно приготвяне на подници, или както лозенци го наричат -поници. Това са кръгли глинени плоски съдове с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4-5 см, използвани за печене на хляб и баници. Обредът се е изпълнявал в деня, когато църквата почита Св. Йеремия- 1 май. На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец, а като заври на огъня, я смесват с пръстта, слагат слама и я покриват с черга „да кабаряса” (омекне). След това, също като тесто, я размесват втори път. „Женското царство” тъпче с крака и пее специални песни за празника. Разделят глината на топки, като от големите правят поници, на които се пекат хлябове и баници под връшник, а малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандилка за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на двайсетина дни. При представянето на целия ритуал жените от читалище „Родолюбие 2009” използват характерния местен диалект, което още повече впечатли гостите от 11-те страни. Те разгледаха и етнографската сбирка на читалището, като опитаха домашно приготвените гозби - баница, зелник, тиквеник, булгур, нахут със зеле и др.
Лозен е единственото село в цяла България, в което обичаят Ирминден все още може да се види, уточняват от община Любимец.
