- 25-годишна майка на 5 деца гасне от рак в Димитровград, изоставена от всички
25-годишна жена, майка на 5 малки деца, гасне от карцином на матката в Димитровград, изоставена от всички. В момента за Ирина се грижи зълва й Светла, която за целта преди десетина дни се върнала от Германия, където работи. Бащата на децата- Кольо, също се опитва да помага. Няма постоянна работа и припечелва ден за ден. Ако има късмет да го наемат. Преди месец се хванал да гледа 120 крави в гълъбовско, но парите бързо се стопили.
В Димитровград обитават под наем полупразен апартамент. Само за десетина дни болестта е стопила Ирина, която вече няма сили дори да стане от леглото- стар метален креват с изрисувани табли. Край нея там са се сгушили и децата. Въпреки че за тях има две двуетажни легла, малките искат да са до мама…
Топлят се с печка на два реотана. Нямат хладилник, пералня и готварска печка. Само газов котлон и стара дървена маса с три стола. Налага се най-голямото от децата- 10-годишната Минка, да пере на ръка. Наема плаща зълвата Светла. С помощта на добри хора от църквата успели да платят тока. След като месец, преди връщането на Светла от чужбина, Ирина и децата живели в мрак и студ.
Историята на Ирина, която е с български произход, започва с безрадостно детство- родителите й я изоставят. Скита се безпризорна и я прибира баба Неда от известния в кв. Марийно ромски род на т. нар. лихвари. Ирина израства в дома й, а когато става на 14 г. я задомяват, неофициално разбира се, за внука на баба Неда Кольо. Същата година- 2004 г., се ражда и първото дете- Минка. През 2005 г. второто- Нешка, в 2007 г.- единственият син Стефан, през 2008 г. Милка и през 2012 г. най-малката- Светла.
Миналата година Ирина получава тежки кръвоизливи. И въпреки че няма осигуровки, с финансовата помощ на социалната дирекция в Димитровград, е приета в специализираната болница за лечение на онкологични заболявания в Стара Загора. Постъпва там на 29 юли „в увредено общо състояние, с кървене” и диагноза „хистологично доказан, локално авансирал, иноперабилен (тумор, който не може да бъде опериран) карцином на матката.” По решение на Онкокомитет е настанена в отделението за дефинитивна радиотерапия и минава курс на лъчетерапия. Изписват я на 12 септември в задоволително състояние и е насочена към диспансера в Хасково с право на два контролни прегледа в рамките на месец след изписването.
Докато е в болницата Кольо признава децата си. Социалните в Димитровград им намират къща в с. Ябълково, с помощта на местната фондация „Подари усмивка” осигуряват покъщнина и дрехи. Не след дълго обаче, местните хора ги гонят от селото, защото подозирали, че ромите крадат.
Пак с помощта на социалните се настаняват под наем в апартамента, който обитават и сега. Ирина получава 120 лв. детски, тъй като не за всички има право- не посещават редовно училище и детска градина. Това на практика е и единственият сигурен доход.
Здравословното състояние на Ирина обаче, бързо и драстично се влошава. Зълва й Светла и Кольо разказват, че отказват да я приемат в болница, защото няма осигуровки. Сумата възлизала на около 700 лв., но лекарите им казали, че ако внесат поне половината, ще я вземат за стационарно лечение.
Директорът на социалната служба в Димитровград Жанета Желева коментира, че съгласно ПМС 17 имат право да финансират лечението в подобни случаи, както вече са го правили и миналата година за Ирина. Когато пак не е била осигурена.
От специализираната болница за лечение на онкологични заболявания в Хасково обаче казват, че имат поне 40 подобни случая и не могат да направят нищо повече за Ирина, а приемането й в отделението е безсмислено. Тя трябвало да бъде настанена в хоспис или за нея да се грижат близките й. Лечение няма. Единствено обезболяващи, тъй като до момента при силни болки пие но-шпа и спазмалгон. Специалните обезболяващи можел да предпише и лекар от спешна помощ, тъй като личен Ирина няма. Няма обаче и средства… От социалната дирекция в Димитровград се ангажираха да помогнат с еднократна финансова помощ, но ако молбата бъде подадена сега, реално ще я получи в края на идния месец. Когато може и да е фатално късно…
Моля ви, спасете ми живота! Не искам да умра и да оставя 5 деца назад сираци! Те не могат без мен- с тези думи, през плач, ни посрещна Ирина. Чуйте я в приложения файл, както и позицията на социалната дирекция в Димитровград от директора й Жанета Желева.
