Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо.
Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят - слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева.
Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина - Сирманова.
Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани. Сирманови е много известен габровски род. Христо (на снимката по-долу), Сава и Йеротей Сирманови - четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда - Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година -такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия. Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът - август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Трудно ни е да си представим днес каква подготовка е била необходима за едно такова пътуване през 30-те години на миналия век. Това си е била истинска екскурзия, а придвижването се е извършвало с животинска сила.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове. Някои от текстовете са трудни за разчитане, но ако човек свикне с почерка може да разбере интересни неща за семейните отношения. Бащата на дарителя, например, има топло отношение към своите синове.
Когато е извън Габрово, той им пише и ги напътства на разбираем за тях език. Васил - братчето на Владимир, получава картичка, чиито текст е едновременно напътстващ, утешителен и съдържа родителско обещание - „Да не плачеш, а да слушаш майка си. Като се върна, ще ти купя играчки". Васил е бил около 7-8 годишен, когато получава картичката.
Без интернет, без телефон - едно странно от днешна гледна точка време. Връзката със семейството е ставала с писма и картички. Бащата Владимир пътува много по професионални причини - и у нас, и в чужбина. Някои от картичките си той надписва във влака, докато пътува и чрез тях отправя към близките си много лични послания, изпълнени със загриженост и любов.
Голяма част от снимките са свързани и с Надежда - бабата на дарителя, която е родена през 1881 година и е активна деятелка на кооперативното движение в България през първите десетилетия на ХХ век, което добре личи в самото дарение.
Една снимка ни връща повече от век назад във времето. На нея са съпругът Владимир, самата Надежда, майка й баба Мария Сирманова и сина Васил (същото онова момче, на което в картичка му е обещана играчка, ако слуша майка си).
Адресът на семейната им къща е „Кенали" 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна" или „Заменхоф". Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци", коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.
