Няма готови решения за съхраняване на културното наследство
/
Етнографски музей на открито Етър
Войните и някои човешки дейности водят до унищожаване на културно наследство. Днес специалисти от различни организации се опитват да запазят и да върнат на местата им обекти и предмети, които са свързани с миналото.
Арх. Иван Колев от Сдружение „Мещра – традиционни занаяти и занятия” заяви, че през ХХ век се правят опити за опазване на културното наследство. Това става чрез дейността на различни организации и чрез документи от международен характер, каквито са Атинската и Венецианската харти.
Етнографски музей на открито Етър
Пред участниците в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” на 18, 19 и 20 август, арх. Колев изнесе лекция, посветена на опазване на културното наследство. Той припомни, че през 1956 година е първата дейност на ЮНЕСКО, свързана с опазване на културно наследство – преместването на храмовете на Абу Симбел. Арх. Иван Колев подчерта важната роля на ЮНЕСКО и факта, че вече има листа на организацията, в която са включени над 1000 обекта от целия свят.
От думите му стана ясно, че теорията на реставрацията на обекти от културното наследство се променя през последните 30-40 години.
„Един обект е в постоянен процес на опазване. Има причини дадено общество или един собственик да не са възстановили или да не поддържат нещо, което е културно наследство. Ако такъв обект бъде реставриран, но след това причините, довели до неговото западане продължат да действат - няма да има особен ефект. Поддръжката трябва да е следствие на обществена необходимост, а не само на няколко експерта”, каза арх. Иван Колев.
Етнографски музей на открито Етър
В България още след Освобождението, през 1888 година, са създадена „Временни правила за научни и книжовни предприятия”. На базата на това е изградено родното законодателство за опазване на културното наследство - Закон за старините от 1910 г., Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. и закон за културното наследство от 2009 г.
Арх. Иван Колев смята, че държавната политика към паметниците на културата не стимулира участието на собствениците в тяхното възстановяване и поддръжка. Все още се разчита на ролята на държавата, което е наследено мислене от времето на социализма. Дори съвременното законодателство не дава ясна представа как се подпомага един собственик, поддържащ свой обект, паметник на културата. Днес все още няма методология за оценка на опазването на културното наследство.
Арх. Колев разясни какви могат да бъдат различните обекти, според тяхното значение – световно, национално, местно и т.н., както и разбирането какво е консервация, реставрация, реконструкция и адаптация.
„По-голямата част от крепостите са изграждани по едни и същи правила, но съобразно със спецификата на региона и нуждата от това съоръжение. Затова са изглеждали различни. Днес крепостите се възстановяват по един и същ начин. Защо един човек да ходи на много места, като може да види едно и другите са като него?
Доскоро се подхождаше с лек присмех към монументите в Скопие. Там са представени различни обекти от Балканския полуостров. Близко е до това, което се случва в България. Заменяйки една история с нещо, което си мислим, че ни харесва, ние сами създаваме предпоставка за изчезването си.”
Отговорността на реставраторите, според арх. Колев.
„Нашата роля като реставратори не е да решаваме проблемите на бъдещето, а на момента, с идеята, че след време могат да се открият по-добри методи за опазване на културното наследство. Няма готово решение за съхраняване на обектите, всеки един трябва да се изследва и към него да се подхожда според спецификата му. Трябва да се познават местните техники и технологии, националната и световна политика, които оказват влияние върху опазването на културното наследство или върху нанасянето на поражения върху него. Намесата на реставраторите никога не е последна, трябва да се отчита, че след време отново ще се налага такава.”
Етнографски музей на открито Етър
По-късно следобед участниците в образователната програма „В света на старопланинската архитектура” се включиха в работилница за изработване на плет и характерни за възрожденската архитектура стенни пълнежи от леска и глина, водена от майсторите Стефан Парисов и Огнян Тасев.
Етнографски музей на открито Етър
Събитието се организира в сътрудничество между Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти" и ЕМО „Етър”.
