Община Габрово и Регионален исторически музей – Габрово канят габровци и гостите на града днес, 10 юли, от 18.00 ч. пред Дечковата къща заедно да отбележим 141-та година от Освобождението на града ни с фолклорен концерт на оркестър „Габрово”.
Габрово е сред първите български селища, обявени за свободна територия. Вестта за десанта на руската армия при Свищов донася в града ни търговецът Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители при него. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за обстановката в Габрово и карта за дислокацията на турските войски в региона.
На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отрядът на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. За няколко дни тук пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.
Габрово и габровци стават част от събитията за защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, вписват имената си в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
Най-голяма е помощта на местното население по време на епичните августовски боеве. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия. Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9 - 14 (нов стил 21 - 26) август, защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине прохода, за да окаже помощ на обсадената турска войска в Плевен.
През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловската гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.
Габрово е сред първите български селища, обявени за свободна територия. Вестта за десанта на руската армия при Свищов донася в града ни търговецът Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители при него. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за обстановката в Габрово и карта за дислокацията на турските войски в региона.
На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отрядът на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. За няколко дни тук пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.
Габрово и габровци стават част от събитията за защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, вписват имената си в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
Най-голяма е помощта на местното население по време на епичните августовски боеве. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия. Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9 - 14 (нов стил 21 - 26) август, защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине прохода, за да окаже помощ на обсадената турска войска в Плевен.
През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловската гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.
